Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Всички форми, на какъвто и план да съществуват, се създават по закона на родството. Всеки атом привлича към себе си атом на същия елемент. Всеки положителен атом привлича отрицателен атом от същия елемент, а отрицателният привлича положителен и всяко привличане е характерно и различно. Тези атоми се групират заедно и създават формата. Атомите от абстрактния план се групират заедно и създават форми на светлина и цветове. Тези и други различни форми на фините сили на живота са открити за погледа на виждащия, формите на менталния план се състоят от атоми от този план — те са видими с умствения поглед и се наричат въображение. На физически план този процес може да се види в по-конкретна форма.
На абстрактен план мистикът вижда как един или друг елемент доминира в определено време, било ефир, въздух, огън, вода или земя. Всеки елемент във фините сили на живота става понятен по отношение на своята активност и цвят, а различните форми на светлината говорят за неговата степен на активност. Например, чувството за хумор се развива в по-голям хумор, а тъгата — в по-дълбока печал. Същото става с въображението — всяка приятна мисъл увеличава радостта и се развива в още по-приятна мисъл, а всеки неприятен въображаем образ израства и става по-интензивен. Отново на физически план виждаме, че не само хората обитават заедно градове и села, но дори животните и птиците живеят на стада и ята, въглищата се намират във въглищни залежи, златото — в златни жили, гората се състои от хиляди дървета, а в пустинята едва ли ще се намери и едно. Всичко това доказва силата на сходството, която събира и групира родствени атоми и прави от тях безкрайни форми, като с това създава илюзия пред очите на човека, поради която той забравя единния източник за проявлението на разнообразие.
Направлението, което приема всеки елемент за създаване на форми, зависи от природата на неговата активност. Например активността, следваща хоризонтално направление, показва елемента на земята, при направление надолу — елемента на водата, при направление нагоре — елемента на огъня. Активността, движеща се в зигзагообразно направление, показва елемента на въздуха, а формата, приета от ефира, е неопределена и мъглива. По такъв начин природата на всички неща става очевидна за виждащия техните форми и очертания, а от техните цветове може да се определи техния елемент, жълтият е цветът на земята, зеленият — на водата, червеният — на огъня, синият — на въздуха, сивият — на ефира. Смесването на тези елементи създава цветове с безчислени оттенъци и тонове, а разнообразието на цветове в природата ражда очевидната идея за безграничността на живота.
Всяка активност на вибрациите поражда определен звук в съответствие с нейния резонантен свод и в съответствие с емкостта на шаблона, по който е създадена формата. Това обяснява смисъла на древното индийско понятие Нада Брахма, което означава „Бог Създател“ и „звук“. По закона на съзиданието и разрушението, както и на увеличаването и намаляването, различните форми на този обективен свят се групират заедно и се променят. При съсредоточено изучаване на постоянното групиране и разсейване на облаците могат да се видят множество форми за няколко минути и това е ключ към аналогичния процес, който се наблюдава в цялата природа. Съзидание и разрушение, увеличаване и намаляване на формите — всичко това става под влияние на закона за времето и пространството. Всяка форма се очертава и променя по този закон, тъй като всяка субстанция се различава в съответствие с дължината, ширината, дълбочината, височината и очертанието на шаблона, в който тази форма е създадена, а нейните черти се формират в съответствие с впечатлението, създадено за нея. Необходимо е време младото и нежно листо да стане зелено, след това да се превърне в червено или жълто, и именно пространството прави водата канал, извор, езеро, поток, река или океан.
Разликите в чертите на различните раси могат да бъдат обяснени със закона за времето и пространството, съчетани с климатичните и расови причини. Афганците са подобни на обитателите на Пенджаб, а сингалите — на жителите от Мадрас. Арабите са с черти сходни с персийците, а китайците приличат доста на японците. Тибетците приличат на жителите на Бутан, а бирманците много приличат на сиамците. Всичко това доказва, че близостта на земите, които те обитават, е основна причина за сходството на техните черти. Колкото по-голямо е разстоянието в пространството, толкова по-голяма е и разликата в чертите на хората. Подобието във формите на микробите, червеите и насекомите се обяснява със същата причина. Близнаците си приличат повече, отколкото другите деца.