Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Силата на хармонията влече човека в две противоположни посоки: към Безкрайното и към проявлението. Той осъзнава по-малко първата, отколкото втората, а обръщайки се с лице към едната посока, изпуска от погледа си другата. Безкрайното, което е същностния дух на всичко, в края на краищата привлича всичко към себе си. Суфиите смятат за много важна хармонията с Безкрайното, която те осъзнават или осъществяват, предавайки се на волята на Бога, Възлюбения.
Съществуването на суша и вода: суша за водата и вода за сушата, привличането на небесата и земята — всичко показва вселенската хармония. Привличането между слънцето и луната, космическият ред на звезди и планети, свързани и взаимодействащи си една с друга, движещи се и действащи по определен закон, регулярната смяна на годишните времена, нощта, следваща деня, и денят, отстъпващ на свой ред място на нощта, зависимостта на едно същество от друго, обособеността, привличането и асимилацията на петте елемента — всичко потвърждава вселенската хармония.
Мъжът и жената, звярът и птицата, растението и камъкът, всички видове неща и същества са свързани помежду си и се привличат едно към друго в акордите на хармонията. Ако което и да е същество или нещо, дори и най-безполезните, бъдат изгубени в тази вселена на безкрайно разнообразие, това ще бъде като нота, изпаднала от песен. Както казва Саади: „Всяко същество е родено с определена цел и светлината на тази цел е запалена в неговата душа“. Глад, мор и бедствия, урагани, наводнения, изригване на вулкани, войни и революции — колкото и ужасни да изглеждат те на човека, в действителност съществуват за регулиране на вселенската хармония.
В Индия обичат да разказват историята за това, как веднъж жителите на някакво село, страдащи от суша, се събрали заедно пред храма на своя Бог и започнали да се молят през годината да паднат достатъчно дъждове.
Глас от невидимото отговорил: „Каквото и да правим Ние — то е за подобрение на Нашата цел, вие нямате право да се месите, о, хора!“. Но те отново замолили за милост и правили това все по-настойчиво. Тогава дошъл отговор: „Вашите молитви, пости и жертвоприношения Ни подтикнаха да ви дарим толкова дъждове през тази година, колкото вие желаете“. Хората радостни се върнали по домовете си. През есента работили усърдно на полетата и след това, като подготвили земята и посели семената, започнали да се молят за дъжд. Когато решили, че е паднал достатъчно дъжд, отново прибегнали до молитвата и дъждът спрял. По такъв начин била отгледана идеална реколта от зърно и всички обитатели на тази местност се радвали. През тази година било отгледано толкова много зърно, колкото никога по-рано, но когато реколтата била събрана, мнозина, които яли от това зърно, умрели.
В объркването си жителите отново се обърнали към Бога и заридали ниско, преклонени пред храма: „Защо Ти прояви към нас толкова гняв, след като ни оказа такава велика милост?“ Бог отговорил: „Това не беше Нашият гняв, а вашата глупост да се месите в Нашите дела. Понякога Ние пращаме суша, а в друго време — наводнение, поради което част от вашата реколта може да бъде унищожена, но Ние имаме свои причини да постъпваме така, защото по този начин всичко, което е отровно и нежелателно в реколтата, се унищожава и остава само това, което е благоприятно за съхранението на вашия живот“.
Селяните паднали на колене в смирение и молитва, казвайки: „Ние никога вече няма да се опитваме да управляваме делата на вселената, Ти си Създател и Ти си Управител, ние сме Твои невинни деца и само Ти знаеш, какво за нас е най-доброто“.
Създателят знае как да управлява Своя свят, какво да поражда и какво да разрушава.
Съществуват два аспекта на индивидуална хармония: хармония между тялото и душата и хармония между личностите.
Душата се наслаждава на удобствата, изпитвани от външният „аз“, човекът е толкова погълнат от тях, че пренебрегва истинния комфорт за душата. Това го заставя да бъде неудовлетворен от всички преходни удобства, на които може да се наслаждава, но без да разбира това, той свързва причината за своето недоволство с някакви неудовлетворени желания на своя живот. Осъществяването на всички земни страсти дава преходно удовлетворение, но поражда тенденция към по-голямо — в тази борба човек не обръща внимание на удовлетворяването на душата и е зает постоянно с търсене на земни наслаждения и удобства, лишавайки душата от нейното истинно блаженство. Истинното наслаждение на душата е в любовта, хармонията и красотата, резултат от които са мъдростта, тишината и покоят. Колкото по-постоянни стават те, толкова по-силно е удовлетворението на душата. Ако в своето ежедневие човек изследва всяка постъпка, отразяваща в душата неприятна картина на самия него и пораждаща мрак и неудовлетворение, и ако от друга страна съзнателно следи за всяка, мисъл, дума или действие, пораждащи вътрешна любов, хармония и красота, и за всяко чувство, пораждащо мъдрост, тишина и покой, тогава пътят към хармонията между душата и тялото може да бъде разбран много леко и двата аспекта на живота ще бъдат удовлетворени — както вътрешният, така и външният.