Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Интензивността на силата на мисълта се състои в увереността или вярата. Умът поражда бъркотия, а съмнението изхвърля вълните на мисловните вибрации, които се разсейват и отиват в различни направления поради недостига на свързващи сили. Никога не трябва да мислиш и говориш против желанието си, тъй като това отслабва вибрациите на мислите и най-често носи съвсем противоположни резултати.
Множество мисли, възникващи в едно и също време, естествено отслабват силата на ума и нито една от тях няма шанса да съзрее, както близнаците често са несъвършени, а тризнаците рядко оживяват.
Дисхармоннята между желанието и идеала често предизвиква смут в живота, тъй като те постоянно работят един срещу друг. Когато някой говори, мисли или чувства добро или лошо за друг, това, осъзнато или неосъзнато, достига до духа на този човек с помощта на силата на вибрациите. Ако сме обидени на някого, но не показваме това нито с думи, нито с действие, все едно не ще успеем да скрием обидата, тъй като вибрациите на нашето чувство по пряк път достигат до човека и той, колкото и далече да се намира, започва да чувства нашето неудоволствие. Същото става и с нашата любов или удоволствие: колкото и да се стараем да ги прикрием в думи и постъпки, невъзможно е да ги скрием. Това обяснява древната поговорка, че дори стените имат уши — в действителност това означава, че дори стената не може да бъде непроницаема за вибрациите на мислите. Суфиите отделят особено внимание на добрите и лошите желания на хората. Те постоянно се стараят с всички средства, намиращи се в техните възможности, да привлекат добрите пожелания на другите, били те достойни или недостойни.
Интензивната дейност поражда силни вибрации, наричани в суфийските термини джелал; нежността при действията предизвиква меки вибрации, наричани джемал. Първата активност действа като сила и мощ, а втората — като красота и изящество. Конфликтът между двете сили се нарича кемал и не предизвиква нищо, освен разрушение. Нормите за правилно и неправилно, концепцията за добро и зло, идеята за грях и добродетели се разбират различно от хората от различните раси, нации и религии — поради това е много трудно да се разпознае законът, управляващ тези противоположности. Същевременно той става по-ясен с разбирането на закона за вибрациите. На повърхността всяко нещо и всяко същество изглеждат отделни един от друг, но на всеки план под повърхността те все повече се приближават един към друг и на най-дълбокия план стават едно. Затова всяко нарушение на покоя дори на най-малката част на повърхността на съществуването влияе върху цялото отвътре. Всяка мисъл, дума или действие, които нарушават покоя, са лоши, зли или греховни, а ако пораждат покой, са верни, добри и добродетелни. Животът е подобен на купол и неговата природа също е куполообразна. Нарушението на покоя на най-малката част на живота нарушава покоя на цялото и се завръща като проклятие върху човека, който го е предизвикал. Всеки покой, създаван на повърхността, успокоява цялото и също се завръща във вид на покой към неговия създател.
Това е философия за възнаграждение от висшите сили за благодеянията и наказание за лошите постъпки.
Глава 3
Хармония
Хармонията е източник на проявлението, причина за неговото съществуване и посредник между Бога и човека.
Покоят, към който се стреми всяка душа и който е истинната природа на Бога и крайната цел на човека, не е нищо друго, освен резултат от хармонията.
Това показва, че без чувството за хармония всички жизнени достижения са напразни. Именно достигането на хармония се нарича рай, а нейното отсъствие — ад. Само който овладее това, разбира живота, а този, на когото това не достига, е глупак, независимо от цялото друго знание, което той.
Суфиите смятат за много важно достигането на хармония и вярват, че светлината е за ангелите, а тъмнината за дявола и че хармонията е необходима на човешкото същество за запазване на равновесието в живота.
Съществуват три аспекта на хармония: вечен, универсален и индивидуален. Вечната хармония е хармонията на съзнанието. Тъй като тя сама по себе си е вечна, всички неща и същества живеят и се движат в нея и все пак тя си остава далечна, неизменна и спокойна. Това е Бога на вярващия и Бога на знаещия.
Всички вибрации, от най-фините до най-плътните, се поддържат заедно от тази хармония, всеки атом на проявлението, съзиданието и разрушението участва в нейното поддържане. В края на краищата, нейната сила привлича всяко същество към безкрайния покой.