Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Удовлетворението на душата е значително по-важно от удовлетворението на тялото — то е по-дълготрайно. По̀ такъв начин мисълта, речта и действието могат да бъдат подредени и хармонията влиза в сила с помощта на настройката на тялото и душата.
Следващият аспект на лична хармония се проявява при контакт на един човек с друг. Всяко същество има индивидуално его, създадено от неговите собствени илюзии. Това ограничава възгледа на човека, който се насочва само към своите собствени интереси и съди за хубавото и лошото, високото и ниското, полезното или вредното за себе си и другите с помощта на този свой ограничен поглед, който обикновено е непълен и повече въображаем, отколкото истинен. Тази тъмнина е породена от затъмнението на душата от външния „аз“. Затова човек е сляп за своите недостатъци, както и за достойнствата на другите — вярната постъпка на друг човек изглежда неправилна в неговите очи, а собствената грешка — правилна. Това е обичайното състояние на човечеството, докато воалът на тъмнината не бъде вдигнат от очите.
Нафс, егото на личността, е причина за дисхармония както със самия себе си, така и в отношенията с другите, показвайки своята неуправляемост във всички аспекти на живота. Лъвът, царят на животните, най-силният и могъщият, никога не е радостен обитател на гората, защото е недружелюбен дори към животните от собствения си род. Два лъва никога не се приветстват един друг по приятелски начин, тъй като техният нафс е твърде силен и въпреки че лъвът е господарят на всички животни, той е роб на собствените си страсти, които правят живота му неспокоен. Нафсът на тревопасните животни, като овце и кози, е по-мек — по тази причина те са безвредни едни за други и дори хармонични, живеейки в стада. Хармонията и симпатията, съществуващи между тях, им позволяват да разделят своите радости и печал, но те лесно стават жертва на дивите животни в гората. Майстори от миналото, като Мойсей и Мохамед, винаги са обичали да се грижат за своите стада в пустинята, а Исус Христос е говорел за себе си като за Благ Пастир, а свети Йоан Кръстител е говорел за Божия Агнец, безобиден и невинен, готов за жертвоприношение.
Нафсът на птиците е още по-мек, затова на едно дърво могат да живеят множество различни видове като едно семейство, възпявайки в унисон възхвала на Бога и летейки наоколо в хиляди ята. Сред птиците могат да се намерят такива, които намират своя избраник и живеят заедно, хармонично изграждат гнезда, последователно мътят яйца и вземат взаимно участие във възпитанието на децата. Често те се опечаляват и тъгуват за смъртта на своя съпруг. Нафсът на насекомите е още по-малък, те се движат едно след друго, без да си причиняват никаква вреда, живеят заедно милиони семейства, без да различават приятели и врагове. Това показва, че силата на нафса нараства с всяка крачка от природната еволюция, достига най-връхна точка при човека и създавайки дисхармония през целия негов живот, докато не бъде сведен до състояние на вътрешна тишина, покой и чувство на хармония с другите. Всеки човек има характерна черта, съответстваща на неговия нафс. Един е като тигър, друг прилича на куче, трети напомня котка, а четвърти лисица. По такъв начин човекът напомня със своята реч, мисли и чувства за зверовете и птиците, ако състоянието на неговия нафс е сродно с тяхната природа и от време на време дори е външния си вид той напомня за тях. Безусловно, неговият стремеж към хармония зависи от еволюцията на неговия нафс.
Когато човекът започне ясно да вижда живота, светът му се представя като гора, пълна със сражаващи се, убиващи и преследващи се едно друго диви животни.
Съществуват четири типа хора, съчетаващи се хармонично помежду си в съответствие с различните степени на тяхната еволюция: ангелски, човешки, животински и демоничен. Ангелският тип търси небесата, а човешкия тип се сражава в света. Човек с животински склонности се наслаждава на земните удоволствия, а демоничният тип е въвлечен в причиняване на вреда, с което създава ад за себе си и за другите. Човекът, търсещ по пътя на еволюцията, се проявява ангелски, а животинското развитие го спуска на дяволското ниво.