Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Великият индийски музикант Маула Бакш, получил името си от факир, който бил очарован от неговата музика — то означава „Бог благославя“. След приемането на това име той имал успех навсякъде, където отидел и бил благословен със заслуги и награди, като редки дарове от Бога.
Могат да се намерят много примери за това, как промяната на името предизвиква пълна промяна в живота на човека. В Библията четем, че благословия за Яков било името Израил, дадено му от ангелите.
В Корана към Мохамед постоянно се обръщат с особени имена, всяко име има свое влияние не само върху живота на Пророка, но и върху неговите последователи, които са приели и работели мистично с всички тези имена. Суфиите познавали мистичната ценност на тези имена от векове. Сред суфиите муршидьт дава на своите ученици имената Талиб или Мюрид, и с времето те добиват тъждественост с тези имена.
Глава 5
Форма
Светлината, от която произлиза целият живот, съществува в три аспекта — светлина, проявяваща се като интелект, абстрактна светлина и слънчева светлина. Активността на единната светлина се проявява в тези три различни аспекта. Първият, наречен бавен, е като „тъмна“ активност във вечната светлина, която може да се нарече съзнание или интелект. Светлината се проявява като интелект, когато пред нея няма нищо, което може бъде съзнавано — когато нещо съзнавано се намира пред нея, интелектът става съзнание. Нормалната активност на светлината на ума поражда светлината на абстрактното, докато абстрактният звук се превръща в светлина. Тази светлина е факел за виждащия, който пътешества към вечната цел. Тази светлина в своята интензивна активност е като слънце. Нито един човек не е готов да повярва, че интелектът, абстрактната светлина и слънцето всъщност са едно и също, макар че езикът не си противоречи сам на себе си и всичко това винаги се е наричало с името на светлината.
Тези три аспекта на единната светлина формират идеята, стояща зад доктрината за Троицата, както и за Тримурти, съществуваща сред индусите от хиляди години преди християнството, като определя три аспекта на Единния — Единният, проявяващ се в трима. Материята се развива от лъча до атома, но дотогава съществува като вибрация. Това, което човекът вижда, приема като нещо съществуващо, а това, което не вижда, сякаш не съществува за него. Всичко, което човекът възприема, вижда и чувства, е материя, а това, което е източник и причина на всичко, е дух.
Философията на формите може да се разбере с изучаване на процеса на проявление на невидимия живот във видим. Както фините вълни на вибрациите пораждат звук, плътните пораждат светлина. По такъв начин невидимият, непостижим и неосезаем живот постепенно се проявява, в началото става чуваем, след това — видим, и това е начало и единствен източник на всички форми.
Слънцето е първата форма, видима за очите, начало и източник на всички форми на обективния свят — древните са му се покланяли като на Бог и можем да проследим началото на всички религии в тази праисторическа религия. Можем да проследим тази прамайчина философия в думите на Шамс Табризи: „Когато слънцето показало своето лице, се появили лицата и формите на всички светове. Неговата красота е показала тяхната красота — в неговата яркост те започнали да сияят — така с помощта на неговите лъчи сме ги видели, опознали и назовали“.
Всички милиарди цветове във вселената са преди всичко различни степени и оттенъци на светлината, създател на всички елементи, която така прекрасно украсява небесата със слънца, луни, планети и звезди, която е създала земята и водата с всички красоти на низшите сфери, притежаващи тъмни и ярки части, които човекът е нарекъл светлина и сянка. Слънцето, луната, планетите и звездите, светенето на електричеството, по-малко ярката светлина на газ, лампи, свещи, въглища и дървета — всичко това е слънцето, възникващо в различни форми. Слънцето се отразява във всички неща, било то обикновено камъче или светещи диаманти, а тяхното сияние зависи от способността им за отражение. Това показва, че само светлината е единствен източник и причина за цялото творение. „Бог е светлината на небесата и земята“, казва Коранът, а в Битие четем: „И рече Бог: да бъде светлина. И стана светлина“.