Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
В музиката законът за хармонията се заключава в това, че близките ноти не образуват съзвучен или съгласуван интервал. Това се обяснява със забраната на брак между близки родственици поради тяхната близост по кръв. Като правило, хармонията е в контраста. Мъжете се сражават с мъже, жените се карат с жени, но мъжът и жената, като правило, се хармонизират един с друг и пълното единство създава съвършена хармония.
Във всяко същество постоянно действат петте елемента и във всяка индивидуалност един доминира по-силно. Затова мъдреците определят пет различни човешки натури в съответствие с доминиращия в тях елемент. Понякога два или повече елемента в по-голяма или по-малка степен доминират в човешкото същество.
Хармонията на живота може да се изучи така, както и хармонията на музиката. Ухото трябва да се тренира да различава както тона, така и словото, скритото в тях значение и да познава от смисъла на словото и тона на гласа дали това е истинно слово или фалшива нота, да различава сарказма и искреността, думите, казани на шега и сериозните, да разбира разликата между искрения поклон и лицемерието; да отличава скромността от смирението, усмивката от присмеха и високомерието от гордостта. Действайки така, слухът става трениран, както в музиката и човекът знае точно проявяват ли се неговите собствени тон и слово, а така също и дали словото на другите е истинно или лъжливо. Човек трябва да се научи в какъв тон изразява определени мисли и чувства и с какъв глас. Понякога трябва да говори с висок глас, понякога е необходим мек тон. За всяка дума е необходима определена нота и за всяко изказване — определена височина на тона. В същото време е необходимо правилно използване на естествена нота, диез или бемол, а също и отчитане на ключа.
Съществуват девет различни аспекта на чувства, всеки от които има определен начин на изразяване: веселостта се изразява с жив тон; мъката — с патетичен тон; страхът — с разтърсващ глас; милостта — с нежен глас; удивлението — с възторжен тон; отвращението — с настойчив тон; лекомислието — с лек тон; влечението — с дълбок тон; безразличието — с гласа на тишината.
Нетренираният човек се смущава от това. Той шепне думи, които трябва да бъдат чути от всички и произнася високо тези, които трябва да останат тайни. За едни неща е необходимо да се говори с висок тон, друг изисква по-нисък. Трябва да се отчита мястото, времето, броя на присъстващите хора, техния тип и еволюция и да се говори в съответствие с разбирането на другите. Казано е: „Говорете с хората на техния собствен език“ С детето трябва да се беседва по детски, с младите трябва да се произнасят само подходящи за тях думи, със старите е необходимо да се говори в съответствие с тяхното разбиране. Изразяването на нашите мисли трябва да бъде последователно и постепенно, не трябва всички да се управляват е един и същ тембър. Именно отчитането на особеностите на хората отличава човека от животното.
Трябва да разберете, че ритъмът е равновесие между речта и действието. Човек трябва да говори в подходящо време, в противен случай тишината е по-добра от говоренето. От нас се изисква дума на съчувствие към чуждата болка и поне усмивка, когато другият се смее. Човек може да наблюдава възможността за промяна на темата на разговора, но никога да не го променя внезапно, а изкусно да съчетава два предмета с хармонична връзка.
Трябва също търпеливо да се изчаква, докато говори другият, както и да се сдържат своите думи, когато мисълта неуправляемо се втурва напред, за да я удържаме в ритъм и под контрол по време на изразяването. Трябва да отделяме важните думи, отчитайки силния и слабия акцент. Необходимо е да избираме правилната дума и начин на изразяване, да регулираме скоростта и да знаем как да спазваме ритъма. Някои хора започват да говорят бавно и постепенно толкова увеличават скоростта, че речта им става несвързана. Казаното е приложимо към всички действия в живота.
Като изучават музиката, суфиите тренират и слуха и гласа си в хармония с живота. Тренировката на гласа се състои в това, да бъдем съзнателни по отношение на всяка произнесена дума: нейният тон, ритъм, значение и съответствие със случая. Думи на утешение, например, трябва да се произнасят с бавен ритъм, с мек глас и съчувствен тон. При произнасяне на думи за команда е необходим жив ритъм, мощен и ясен глас.