По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Защо Лейн е уредил да убият и Найт, след като той само е изпълнявал заповедите му?
— Защото се е опитвал да потули всичко. Да покрие цялата история. И не е искал да дължи услуга на никого. Всъщност това беше най-главното. Беше единствената истинска причина. Егото на човек като Лейн не може да приеме, че се налага да благодари на някого.
Всички замълчаха.
— Какво се случи с Найт накрая? — попита Ричър.
— Дойде четвъртият му рожден ден — отвърна Хобарт. — Откача се от варела. Не искаше да продължава. Този страхливец просто ме остави сам и умря. И това ми било морски пехотинец.
42
Ди Мари Грациано се върна след десет минути. Звънна по домофона от входа и помоли някой да й помогне да качи покупките. Ричър слезе четири етажа и се натовари с четири торби от магазина. Ди Мари ги отвори в кухнята. Беше купила много супа, желе, болкоуспокояващи и антисептични мехлеми.
— Чухме, че някой е ходил на гости на Кейт Лейн в Хамптънс — каза Ричър.
Ди Мари не отговори.
— Ти ли беше? — попита той.
— Първо отидох в Дакота Билдинг — отвърна тя. — Но портиерът ми каза, че не са вкъщи.
— И ти отиде?
— След два дни. Решихме, че така е най-добре. Беше дълъг ден. Излезе много скъпо.
— Отишла си, за да предупредиш наследничката на Ан Лейн?
— Помислихме си, че трябва да й кажем на какво е способен нейният съпруг.
— Тя как реагира?
— Съгласи се на среща. Излязохме да се разходим по плажа и тя ме изслуша.
— И толкова?
— Чу всичко, което имах да кажа. Не показа никаква реакция.
— Ти какво точно й каза?
— Казах й, че нямаме доказателства. Но че нямаме и съмнения.
— И тя не реагира?
— Не, просто ме изслуша. Даде ми шанс да се изкажа.
— Каза ли й за брат си?
— Да, чу цялата история. Но не каза почти нищо. Тя е красива и богата жена. Такива хора са различни от нас. Ако нещо не се случва лично на тях, все едно не се случва изобщо.
— Какво се е случило с мъжа ти?
— С Вини ли? Загина в Ирак. Във Фалуджа. От крайпътна мина.
— Съжалявам.
— Казаха ми, че е умрял мигновено. Но те винаги казват така.
— Понякога е вярно.
— Надявам се. Поне този път.
— Пехотинец ли беше или наемен войник?
— Вини ли? Пехотинец. Вини мразеше частните военни компании.
Ричър остави Ди Мари в кухнята и се върна в дневната. Хобарт беше отпуснал глава на възглавницата и лицето му беше разкривено в болезнена гримаса. Жилите бяха изпъкнали по тънкия му врат. Тялото му беше болезнено слабо и изглеждаше ненормално дълго в сравнение с остатъка от крайниците му.
— Имаш ли нужда от нещо? — попита го Ричър.
— Ама че тъп въпрос — отбеляза Хобарт.
— Тройка спатия говори ли ти нещо?
— Найт.
— Как така?
— Три беше любимото му число. А в морската пехота му викахме Спатията. Защото обичаше да се забавлява, нали се сещаш. Това му беше прякорът едно време.
— Той е оставил карта за игра до трупа на Ан Лейн. Тройка спатия.
— Наистина ли? Беше ми разказал за това, но аз не му вярвах. Мислех, че разкрасява историята. За да прилича на убийците от книгите и филмите.
Ричър не отговори.
— Трябва да отида до тоалетна — каза Хобарт. — Повикай Ди.
— Аз ще те занеса — отвърна Ричър. — Нека Ди си почине малко.
Той пристъпи, хвана Хобарт за ризата и го вдигна. Подпъхна ръка под раменете му. Наведе се, хвана го с другата ръка под коленете и го вдигна от канапето. Беше невероятно лек. Сигурно тежеше около четирийсет и пет килограма. От него не беше останало почти нищо.
После Ричър го занесе в банята, отново го хвана отпред за ризата с едната си ръка и го задържа отвесно във въздуха, като парцалена кукла. Разкопча панталона му и го свали.
— Май не ти е за пръв път — отбеляза Хобарт.
— Бил съм военен полицай — отвърна Ричър. — Нищо не ми е за пръв път.
Когато Ричър върна Хобарт на канапето, Ди Мари го нахрани с още супа. Избърса брадичката му със същата влажна кърпа.
— Трябва да ви задам един важен въпрос — каза Ричър. Къде сте били и какво сте правили през последните четири дни?
Ди Мари отговори на този въпрос. Без колебание или увъртане, без измислени подробности или предварително подготвени обяснения. Просто най-обикновен, леко несвързан и поради това напълно достоверен разказ за четири произволно избрани дни от един непрекъснат кошмар.