По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Това е сестрата на Хобарт, нали? — попита Пати. — Според твоя разказ трябва да е тя. Нея също съм я записала в бележника си. Към четирийсетгодишна, пълна, по-скоро бедна. Досега беше без обяснение. Но сега знам. Снимката е направена, когато тя е ходила до Дакота Билдинг, а портиерът й е казал, че семейството е заминало за Хамптънс.
— Е, и? — повтори Ричър.
— Не е ли очевидно? Кейт Лейн излиза да се разходи по плажа с тази чудата жена и чува една странна и фантастична история, но в поведението на съпруга й има нещо, заради което не я отхвърля веднага, без да се замисли. Има някакво зрънце истина, което не й дава мира. Може би дори достатъчно, за да я накара да поиска обяснение от съпруга си.
Ричър не каза нищо.
— А тогава всичко изведнъж адски се обърква — продължи Пати. — Не разбираш ли? Кейт вече не е вярната и покорна съпруга. Изведнъж става също толкова опасна, колкото и Ан. И неочаквано се превръща в заплаха.
— В такъв случай Лейн щеше да удари и Хобарт, и Ди Мари. Не само Кейт.
— Ако можеше да ги намери. Ти си ги намерил само защото са ти помогнали от Пентагона.
— А в Пентагона мразят Лейн — обади се Полинг. — Сигурно дори няма да му вдигнат телефона, ако им се обади.
— Два въпроса — каза Ричър. — Ако историята се повтаря, защо Лейн ме натиска да му помагам?
— Защото рискува — отвърна Пати. — А рискува, защото е арогантен. Прави демонстрация пред хората си, като залага на предположението, че е по-умен от теб.
— Вторият въпрос — каза Ричър. — Кой може да играе ролята на Найт този път?
— Има ли значение?
— Да, има. Това е важна подробност, не смяташ ли?
Пати спря за момент и погледна встрани.
— Важна и неудобна подробност — съгласи се тя. — Защото никой не липсва. Добре, извинявам се — продължи след малко. — Може би си прав. Може би това, че отвличането на Ан е било нагласено, не важи за случая с Кейт. Но не забравяй едно, докато му помагаш. В момента не издирваш жената, която обича. Издирваш най-скъпото му притежание. Все едно някой му е откраднал златния часовник и той се е ядосал.
Пати отиде до прозореца и погледна навън и надолу с ръце зад гърба. По навик, помисли си Ричър.
— За мен нищо не е свършило — каза тя. — И няма да свърши, докато Лейн не си получи заслуженото.
44
Докато слизаха с асансьора към фоайето на „Маджестик“, Ричър и Полинг не си казаха нищо. Излязоха на тротоара. Беше ранна вечер. Пред сградата имаше четири платна с коли, а отвъд тях — влюбените в парка. Виждаха се кучета на каишки и туристически групи, чуваше се басовото боботене на клаксоните на пожарните коли.
— Сега накъде? — попита Полинг.
— Иди да си починеш — отвърна Ричър. — Аз се връщам в леговището на звяра.
Полинг тръгна към спирката на метрото, а Ричър — към Дакота Билдинг. Този път портиерът го пусна, без да се обажда. Или Лейн го беше включил в някакъв списък на посетителите, или портиерът беше запомнил лицето му. И двете обяснения не му допадаха. Това означаваше отслабени мерки за сигурност, а и Ричър не искаше да го разпознават като част от екипа на Лейн. Не че очакваше някой път отново да му се наложи да влиза в тази сграда. Беше много над финансовите му възможности.
Този път в коридора на петия етаж не го чакаше никой. Вратата на апартамента на Лейн беше затворена. Ричър почука, а после натисна звънеца. След малко му отвори Ковалски. Беше най-едрият от хората на Лейн, но не беше великан. Около метър и осемдесет, около сто килограма. Май беше сам. Зад него не се виждаше нищо друго, освен неподвижен мрак. Той отстъпи назад, задържа вратата и Ричър влезе.
— Къде са другите? — попита Ричър.
— Навън — отвърна Ковал ски. — Разтръскват дърветата, за да видят какво ще изпадне оттам.
— Какви дървета?
— Бърк има теория. Смята, че са ни посетили призраци от миналото.
— Какви призраци?
— Ти знаеш какви — отвърна Ковалски. — Бърк първо е казал на теб.
— Найт и Хобарт ли? — попита Ричър.
— Точно те.
— Губите си времето — каза Ричър. — Те са загинали в Африка.
— Не е вярно — възрази Ковалски. — Един приятел на един приятел на един приятел се е обадил в службата на военните ветерани. Само единият от двамата е загинал в Африка.
— Кой?
— Още не знаем. Но ще разберем. Знаеш ли колко изкарва един чиновник в службата на военните ветерани?
— Не много, предполагам.
— Всички хора си имат цена. А цената на един чиновник е доста ниска.
Двамата минаха през антрето и влязоха в опустялата дневна. Снимката на Кейт Лейн все още стоеше на почетно място на масата. На тавана над нея имаше точково осветление, което я къпеше в меко сияние.