По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Просто обичам да слушам как говориш.
— Ще се справиш — повтори Полинг.
Гласът й беше нисък и дрезгав, сякаш имаше ларингит от трийсет години.
Двамата се обадиха на рецепцията и се качиха на седмия етаж с асансьора. Пати Джоузеф беше излязла да ги посрещне в коридора. Когато видя Полинг, във въздуха за момент се появи напрежение. Все пак Пати беше прекарала последните пет години с мисълта, че Полинг не е успяла да спаси живота на сестра й, а и Полинг беше прекарала последните пет години със същата мисъл. Така че отношенията им бяха доста хладни. Но очакването за новини помогна на Пати да преодолее напрежението. Освен това Ричър предполагаше, че Полинг има голям опит в общуването с близки, които са преживели травма. Всички детективи притежават такъв опит.
— Кафе? — попита Пати още преди да влязат в апартамента.
— Вече си мислех, че никога няма да попиташ — отвърна Ричър.
Пати влезе в кухнята, за да включи машината, а Полинг отиде направо при прозореца. Погледна нещата на перваза, после провери какво се вижда навън. Обърна се към Ричър, повдигна вежди и леко сви рамене, сякаш искаше да каже: „Странно, но и по-странни неща съм виждала.“
— Нещо ново ли има? — подвикна Пати от кухнята.
— Нека първо всички да седнем — предложи Ричър.
След десет минути и тримата наистина бяха седнали, а Пати Джоузеф плачеше. Плачеше от мъка, от облекчение и с чувството, че най-сетне е получила отговор на въпроса, който я беше измъчвал.
И с гняв.
— Къде е Найт в момента? — попита тя.
— Найт е умрял — отвърна Ричър. — Трудно и мъчително.
— Добре. Радвам се.
— Не мога да възразя.
— Какво ще правим с Лейн?
— Ще видим.
— Трябва да се обадя на Бруър.
— Бруър не може да направи нищо — каза Ричър. — Вече знаем истината, но нямаме доказателства. А на ченгетата и прокурорите им трябват доказателства.
— Значи трябва да разкажеш на другите за Хобарт. Да им кажеш какво е причинил Лейн на техния другар. Да ги изпратиш да го видят лично.
— Може би няма да свърши работа. Може би не им пука. Иначе изобщо нямаше да се подчинят на заповедта да се изтеглят в Африка. А и сега, дори да им пука, най-лесно ще се справят с мъката, ако откажат да повярват на истината. Правят го от пет години.
— Да, но ще си струва. Да го видят със собствените си очи.
— Не можем да рискуваме. Не знаем как ще реагират. Защото Лейн ще предположи, че Найт си е признал всичко в затвора. И ще започне да гледа на Хобарт като на нещо, за което трябва да се погрижи. Като на заплаха. Така че Лейн ще иска да убие Хобарт. А хората на Лейн ще направят точно каквото им заповяда. Затова не можем да рискуваме. Хобарт е неподвижна мишена — буквално. Дори по-силен вятър може да го довърши. А сестра му ще се окаже на пътя им.
— Тогава ти защо си тук?
— За да ти кажа новините.
— Не тук. Имам предвид в Ню Йорк, в Дакота Билдинг.
Ричър не отговори.
— Аз не съм глупачка — каза Пати. — Разбирам какво става. Кой може да знае повече от мен? След като спрях да виждам Кейт Лейн и Джейд, се появи ти, хората започнаха да товарят сакове в колите, ти се скри на задната седалка, а после дойде да разпитваш Бруър за последния път, когато е изчезнала някоя от жените на Едуард Лейн.
— Според теб защо съм тук?
— Според мен той го е направил пак.
Ричър погледна към Полинг и тя сви рамене, все едно се съгласяваше, че Пати заслужава да чуе и останалата част от историята. Все едно беше спечелила правото на това с петте години вярност, които беше посветила на паметта на сестра си. Така че Ричър й разказа всичко, което знаеше. Каза й всички факти, всички предположения, разсъждения и заключения. Когато свърши, тя го изгледа невярващо.
— Значи ти смяташ, че този път е истинско, защото той е толкова добър актьор?
— Не. Смятам, че никой не може да бъде толкова добър актьор.
— Хайде де. Ами Адолф Хитлер? Не се ли е преструвал, че изпада в бяс?
Пати стана от мястото си, отиде до шкафа и извади един плик със снимки. Провери какво има вътре и ги подхвърли в скута на Ричър. Беше съвсем нов плик. Снимките бяха проявени за един час. Трийсет и шест пози. Ричър ги разгледа. На най-горната снимка беше самият той. Виждаше се как излиза от фоайето на Дакота Билдинг и се готви да завие към метростанцията на „Сентръл Парк Уест“. Рано тази сутрин, помисли си той. Линия В, до кантората на Полинг.
— Е, и?
— Продължавай.
Ричър продължи да разглежда снимките и към края видя Ди Мари Грациано. Тя също излизаше от фоайето на Дакота Билдинг. Слънцето беше в западната половина на небето. Следобед. На долната снимка Ди Мари Грациано се виждаше в гръб, докато влизаше в сградата.