По трудния начин

— Какво стана после?

— Очевидно се отказаха да изнудват Вашингтон и да ни смятат за специални, защото ни извадиха от отделното крило и ни хвърлиха при останалите затворници. А там беше гадно. Ужасно гадно. Невероятно натъпкано и мръсно, всички бяха болни, нямаше чиста вода и почти никаква храна. За един месец заприличахме на скелети. За два месеца заприличахме на животни. През първите шест месеца дори не съм лягал, толкова беше претъпкана килията. Стояхме до глезените в лайна, буквално. Имаше и червеи. През нощта излизаха и пълзяха навсякъде. Хората постоянно умираха от болестите и глада. След това ни осъдиха.

— Били сте на съд?

— Предполагам. Вероятно за военни престъпления. Нямам представа какво говореха.

— Не говореха ли на френски?

— Не, той е само за членовете на правителството и дипломатите. Останалите говорят на племенните си езици. За мен си беше два часа неразбираем шум, а след това ни обявиха за виновни. После ни върнаха в затвора и разбрахме, че дотогава сме били във ВИП секцията. Прибраха ни при обикновените престъпници, където беше много, много по-зле. След още два месеца реших, че съм ударил дъното. Но бърках. Защото дойде рожденият ми ден.

— Какво стана на рождения ти ден?

— Дадоха ми подарък.

— Какъв подарък?

— Избор.

— Какъв избор?

— Изведоха навън десетина души едновременно. Сигурно всички бяхме родени на тази дата. Изкараха ни на двора. Първото нещо, което видях, беше един варел с катран, който се топлеше на газова горелка. Катранът беше на мехури. Адски горещ. Спомних си миризмата от мястото, където живеех като дете, когато асфалтираха пътищата. Майка ми вярваше на някакво старо суеверие, че ако детето подуши миризмата на катран, няма да се разболява. Така че ни пращаше да тичаме след камионите. Веднага познах тази миризма. После видях до варела голям скален къс, почернял от кръв. Един едър пазач взе мачете и започна да крещи на първия затворник от редицата. Нямам представа какво му говореше. Човекът до мен знаеше малко английски и ми преведе. Каза, че имаме избор. Дори три възможности. За да отпразнуваме рождения си ден, щяхме да изгубим по един крак. Първият избор беше дали да бъде левият или десният крак. Вторият избор беше дали искаме дълги или къси панталони. Като шега. Дали да ни отрежат крака над коляното или под него. Ние избираме. Третият избор беше дали ще използваме варела с катран, или не. Ние избираме. Ако веднага пъхнеш чуканчето във врящия катран, артерията се затваря и раната се запечатва. Ако не искаш, губиш много кръв и умираш. По избор. Но пазачът каза, че трябва да избираме бързо, за да не бавим опашката.