По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Отвлякъл ли я е?
Хобарт кимна бавно и мъчително.
— Закарал я до магазина, но не спрял. Просто извадил пистолет и продължил да кара чак до Ню Джързи. Там я застрелял.
— Веднага? — попита Полинг.
— Да, веднага — отвърна Хобарт. — Била е мъртва цяло денонощие, преди изобщо да чуете за нея. Не си допуснала никаква грешка в работата си. Той я е убил още на първата сутрин, а после се върнал до магазина и изчакал да мине известно време, преди да вдигне тревога.
— Невъзможно — възрази Полинг. — Датчикът на колата показваше, че този ден не е използвал мост или тунел.
— Глупости — каза Хобарт. — Просто трябва да свалиш датчика от стъклото и да го прибереш в изолиращото пакетче, в което го изпращат от компанията, и да минаваш по лентата, за която се плаща в брой.
— Ти наистина ли беше във Филаделфия? — попита Ричър.
— Да, наистина — каза Хобарт.
— А знаеше ли с какво се занимава Найт този ден?
— Не, наистина — отвърна Хобарт.
— Кой е имитирал гласа на Ан по телефона? — попита Полинг. — Кой е уредил мястото и часа на срещата?
— Понякога Найт казваше, че са били негови приятели. Понякога казваше, че Лейн сам се е погрижил за всичко.
— Кое от двете ти се струва по-вероятно?
Главата на Хобарт се отпусна на гърдите му и се наклони наляво. Погледът му се заби в пода.
— Искаш ли да ти донеса нещо? — попита Ричър.
— Не, просто разглеждам обувките ти — отвърна Хобарт. — И аз обичам хубави обувки. Поне преди беше така.
— Ще ти сложат протези. С тях можеш да носиш и обувки.
— Не мога да си ги позволя. Нито протезите, нито обувките.
— Каква е истината за Ан Лейн? — намеси се Полинг.
Хобарт отново вдигна главата си от възглавницата, за да може да я погледне в очите. После тъжно се усмихна.
— Истината за Ан Лейн? Много мислих за това. Стана ми като мания, честно. Превърна се в най-важния въпрос в моя живот, защото, общо взето, това беше причината за всичко, което преживявах. На третия ми рожден ден отново ме изведоха на двора. Този път вторият избор беше малко по-различен. Дълги или къси ръкави? Доста глупав въпрос, като се замислиш. Никой никога не си избираше къси ръкави. Кой би го направил доброволно, по дяволите? Видях там хиляди хора с ампутирани крайници, но нито един не беше избрал да му отсекат ръката над лакътя.
В стаята отново настъпи тишина. После Хобарт продължи:
— Странно е какво си спомня човек. Аз си спомням миризмата на кръв, варела с катран и купчината от отрязани ръце зад каменния блок. Имаше много черни ръце и една-единствена малка бяла ръка.
— Каква е истината за Ан? — повтори Полинг.
— Най-ужасното нещо беше чакането. Цяла година гледах дясната си ръка. Правех разни неща с нея. Свивах я в юмрук, разпервах пръсти, почесвах се с нокти.
— Защо Найт е убил Ан Лейн?
— Не са имали връзка. Не е възможно. Найт не беше такъв човек. Не казвам, че имаше скрупули. Просто беше малко смотан в женска компания. Справяше се добре с пияни момичета по баровете или с проститутки, но Ан беше от съвсем друга класа. Беше бляскава, интересна, енергична и знаеше колко струва. Беше интелигентна жена. Нямаше как да бъде привлечена от това, което можеше да й предложи Найт. Никога. А и Найт никога нямаше да предложи нищо, защото Ан беше съпругата на командващия офицер. Това е най-голямото табу за американския военнослужещ. Понякога по филмите стават такива неща, но не и в реалния живот. Просто не е възможно, а дори да беше, Найт щеше да бъде последният морски пехотинец на земята, който да се изкуши.
— Сигурен ли си?
— Познавах го много добре. Той нямаше такива приятели, които да се справят с имитирането на гласа. Със сигурност не и с женски глас. Той нямаше приятелки. Нямаше и никакви приятели, освен мен и хората от екипа. Не беше толкова близък с никого. Не и за подобна работа. Кой морски пехотинец има такива приятели? Точно по това го хванах, че лъже. Просто не познаваше човек, при когото да може да отиде и да му каже: „Слушай, искаш ли да ми помогнеш за едно фалшиво отвличане?“
— Тогава защо изобщо се е опитал да те излъже?
— Защото разбираше по-добре от мен, че двамата вече нямаме връзка с реалността. Вече нямаше нужда да правим разлика между истината и измислицата. Двете бяха с абсолютно еднаква стойност. Той просто си измисляше, за да се забавлява. Може би се опитваше да забавлява и мен. Но аз продължавах да анализирам всичко. Той ми даде цял спектър от причини, подробности, факти и версии и аз много внимателно ги проверих наум, една по една, в продължение на тези пет дълги години, и единствената история, на която наистина повярвах, беше, че Лейн е уредил всичко сам, защото Ан е искала да го напусне. Тя е пожелала развод и издръжка, а егото на Лейн не е можело да го понесе. Така че е уредил да я убият.