С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Е, как е Дона Ди? — попита го Ламър. — Не съм я виждал от сватбата ви. — Марихуаната беше го размекнала. Проснат на един стол, мяташе кльощав крак над тапицираната му странична облегалка.
— Добре е. Изпраща ви много поздрави.
Нийл взе неотворена бутилка „Джак Даниълс“, завъртя капачката и отпи направо от шишето.
— Каза ли й, че идваш тук?
— Разбира се.
— И тя ти се доверява?! — изкряка Нийл. — Значи е още по-тъпа, отколкото си мислех.
Хъч почервеня. Скочи на крака.
— Не е толкова тъпа. Казва, че си посерко и виждам, че е права. — Отправи се към вратата.
Нийл се изтърколи от стола и застана на пътя му.
— Не се сърди — смекчи тона си той. — Просто се майтапех. Остани. Няколко момичета от Делта Гама обещаха да наминат и да ни помогнат да оправим къщата. Е, няма да оправят само нея — добави с похотлива усмивка. — Ще бъдат повече и двамата с Ламър няма да се справим.
— Не, благодаря — отговори сопнато Хъч. — Отивам вкъщи при съпругата си. — Опита се да заобиколи Нийл, но въпреки алкохола и марихуаната, той бе все още ловък и напълно се владееше.
— Човече, ще успееш ли някога да се отървеш от дълга си към нея?
Хъч се спря.
— Какъв дълг?
— Не се прави на глупак. Говоря ти за отплащането към Дона Ди за това, което направи за нас.
Хъч погледна бегло и виновно към Ламър, но той бе извърнал очи.
— Не знам за какво говориш.
— По дяволите, не знаеш! — изхили се гадно Нийл. — Опитваш се да благодариш на Дона Ди, защото излъга и отърва задника ти от пандиза. Първо я чукаше. После се ожени за нея. А сега играеш на послушно кученце.
— Млъкни!
— Тя наистина би те издрала, ако знаеше как ти се наслаждава на най-добрата й приятелка. Не е ли вярно, Ламър? — попита той и погледна към другото момче, което се чувстваше адски неудобно. — С теб прекарахме добре, но Хъч със сигурност си въобразяваше, че Джейд е била специално определена само за него.
Хъч доближи грозноватото си лице до неговото.
— Ти си долен кучи син, Нийл. Не искам повече да имам нищо общо с теб!
Бутна го настрани и изхвърча през вратата. Ламър извика след него:
— Хей, Хъч, Нийл нямаше нищо лошо предвид. Не си отивай!
Приятелят им продължи да крачи и не се обърна.
— Пак ще се върнеш! — изкрещя Нийл през мрежестата врата. — Знаеш чия е мандрата. Когато ти се дояде сирене, ще се върнеш.
Скоро след като Хъч излезе от къщата, Ламър се оттегли в спалнята си и остави Нийл сам да си мърмори афектирано. Той рядко се вбесяваше, но в този случай Ламър се страхуваше от него. Не можеше да определи кое го плашеше повече — избухванията или зловещото мълчание. Когато Нийл се спотайваше и не приказваше, а гневът му се разпалваше отвътре като сяра в дълбините на Пъкъла, човек усещаше отдалеко яростта.
Ламър мразеше къщата, но нямаше смелост да каже на Нийл и да се изнесе. Беше се тормозил по въпроса през лятната ваканция. Искаше му се Майръджейн да го помоли да прекъсне следването и да остане у дома за една година, а после пак да продължи образованието си. Искаше нещо да го предпази от съжителството му с Нийл през следващата година.
Но нищо не стана, а той не събра кураж да му съобщи за желанието да подреди живота си по друг начин. Хрисимо си събра багажа в Палмето и го закара в старата къща, наета и за втората година. Кашоните и куфарите още лежаха натрупани около стените на спалнята и чакаха да ги разопакова. Липсваше му стимул, легна и сгъна ръка над очите си. Хъч си обърна сега гърба и Ламър изгуби и най-малката надежда да избяга някога от Нийл. Ако му кажеше, че иска да се премести, кой знае какво щеше да направи. Изглежда бе обречен да остане.
Пиянствата продължаваха денонощно. Нийл се обграждаше с хора, които твърдяха, че го харесват. Но Ламър ги подозираше, че обичаха повече това, което той им даваше. Смяташе че те, с малки изключения, се страхуват да не обидят Нийл, както и той самият. Бяха принудени да приемат поканите му.
Вратата на квартирата винаги беше отворена за непознати, готови за секс, алкохол и леки наркотици. Постоянният поток от търсещи удоволствия студенти не позволяваше на Ламър да се уедини. Дори когато се оттеглеше в стаята си и затвореше вратата, някой винаги нахлуваше да търси тоалетна или свободно легло за любов.
Самата мисъл за още девет месеца безкрайни веселби го отегчаваше. Нийл бе ревнив спрямо всичко, което отслабваше тиранията му над приятелите. Настояваше за абсолютна лоялност и постоянно присъствие. Затова се разсърди днес на Хъч. В действителност го ревнуваше от Дона Ди, защото ангажираше по-голямата част от времето му.