Ангел с часовников механизъм

Джем сви рамене.

— Казах истината.

Гейбриъл погледна мрачно към Джем.

— Стой настрана, Карстерс. Това не те засяга.

Джем се приближи до вратата и Уил, който стоеше неподвижен, кръстоса поглед с Гейбриъл. Косъмчетата на врата на Теса настръхнаха.

— Ако засяга Уил, засяга и мен — рече Джем.

Гейбриъл поклати глава.

— Ти си достоен ловец, Джеймс — каза той, — истински джентълмен. Наистина имаш… недъг, ала никой не те обвинява за това. Този… — той изкриви устни и посочи Уил с пръст. — Този боклук те влече надолу. Намери си друг парабатай. Никой не очаква Уил Херондейл да доживее деветнайсетия си рожден ден и на никого няма да му е мъчно, когато той пукне, все едно дали…

Това обаче бе прекалено много за Теса. Без да се замисля, тя извика с негодувание:

— Как можете да говорите така!

Гейбриъл, чиято тирада бе прекъсната по средата, изглеждаше толкова смаян, сякаш някой от гоблените по стената бе проговорил.

— Моля?

— Чухте ме. Да кажете на някой, че няма да ви е мъчно, ако умре. Това е недопустимо! — тя хвана Уил за ръкава. — Хайде, Уил, да вървим. Този човек не заслужава да си губиш времето с него.

Уил изглеждаше силно развеселен.

— Това е вярно.

— Ти… ти… — заекна Гейбриъл, гледайки смаяно Теса, — нямаш представа какви неща е вършил той.

— И не ме интересува. Нали сте нефилими? Или не сте? Трябва да сте един отбор. — Теса се намръщи на Гейбриъл. — Смятам, че трябва да се извините на Уил.

На Уил очевидно му беше много забавно.

— Точно така — захили се той.

— По-скоро — каза Гейбриъл, — бих предпочел някой да ме изкорми и да върже вътрешностите ми на възел, отколкото да се извиня на този червей!

— Много мило — каза меко Джем, — ала едва ли наистина го мислиш. Не за това, че Уил е червей, разбира се, а за вътрешностите. Звучи доста болезнено.

— Наистина го мисля — въодушеви се Гейбриъл. — По-скоро бих се потопил в казан с отрова малфас, която бавно да ме разяде, докато останат само костите ми.

— Наистина ли? — попита Уил. — Питам, защото познавам един, който би могъл да ти продаде казан с…

Вратата на библиотеката се отвори. Господин Лайтууд застана на прага.

— Гейбриъл — каза той с леден глас, — смяташ ли да присъстваш на срещата, твоята първа среща на Анклава, ако мога да ти напомня, или възнамеряваш да си играеш в коридора с другите деца?

Никой не остана особено доволен от тази реплика, най-малко пък Гейбриъл, който преглътна тежко, кимна кръвнишки, изгледа за последно Уил и след това последва баща си в библиотеката, тръшвайки вратата зад гърба си.

— Е — рече Джем, след като вратата се затвори зад Гейбриъл, — в общи линии бе толкова лошо, колкото и очаквах. За пръв път го виждаш от миналата Коледа, нали? — попита той Уил.

— Да. Дали не трябваше да му кажа, че ми е липсвал?

— Не — отвърна Джем.

— Винаги ли се държи така ужасно? — попита Теса.

— О, трябва да видиш големия му брат — каза Джем. — Пред него Гейбриъл е сладък като меденка. Мрази Уил дори повече от Гейбриъл, ако това изобщо е възможно.