Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Уил постави върха на стилито върху мръсния под и започна да го движи. Под него се образуваха широки тъмни линии. Теса гледаше запленена. Имаше нещо особено красиво в начина, по който стилито чертаеше. Не приличаше на писането с химикалка. Сякаш линиите винаги са били там, а Уил просто ги правеше видими.
Бе изрисувал половината, когато Джем издаде звук, който подсказваше, че е разбрал какъв символ рисува приятелят му.
— Какво си… — започна той, но Уил вдигна ръката, с която не рисуваше и поклати глава.
— Мълчи! Ако объркам това, ще пропаднем през пода.
Джем завъртя очи, но това нямаше значение — Уил вече бе готов и отдръпна стилито от руната, която бе изрисувал. Теса тихо извика, когато дъските на пода под тях започнаха да се замъгляват и след това станаха прозрачни като стъкло. Забравила за роклята си, тя се наведе напред, гледайки надолу като през прозорец.
Разбра, че това, което вижда, е библиотеката. Можеше да различи голямата кръгла маса, около която бе седнал Анклавът. Забеляза Шарлот, седнала между Бенедикт Лайтууд и елегантната белокоса дама. Дори отвисоко, Шарлот се познаваше лесно по сплетената й на елегантна плитка кафява коса и енергичните жестове, които правеше с малките си ръце, докато говореше.
— Защо тук? — попита Джем тихо. — Защо не в оръжейната? Тя е до библиотеката.
— Звукът се разпространява радиално — каза Уил, — по-лесно се чува отгоре. Освен това можеш ли да предвидиш дали някой от тях няма да посети оръжейната, за да види с какво разполагаме в наличност? И преди се е случвало.
Теса, която гледаше очарована надолу, осъзна, че наистина дочува тихи гласове.
— Те могат ли да ни чуят?
Уил поклати глава.
— Не, заклинанието е строго еднопосочно — той се намръщи и се приведе напред. — За какво говорят?
Тримата притихнаха и в тишината ясно дочуха гласа на Бенедикт Лайтууд.
— Не знам, Шарлот — казваше той, — целият план ми се струва много рискован.
— Но и не можем да оставим Де Куинси да продължава така — възрази Шарлот. — Той е върховният вампир на лондонските кланове. За останалите Деца на нощта той е символ на подражание. Ако му позволим арогантно да пренебрегва Закона, какво послание ще бъде това за долноземците? Че нефилимите са се отпуснали?
— Доколкото разбирам — каза Лайтууд — си склонна да повярваш на приказките на лейди Белкор, че Де Куинси, който е стар съюзник на Клейва, убива мундани в собствената си къща?
— Не знам защо се изненадваш, Бенедикт — в гласа на Шарлот се долови твърда нотка. — Да не предлагаш да пренебрегнем думите й, въпреки, че досега винаги ни е предоставяла надеждна информация? И въпреки, че ако и този път казва истината, кръвта от убийствата на Де Куинси ще полепне и върху нашите ръце?
— И въпреки факта, че по закон сме задължени да разследваме всеки сигнал за нарушение на Споразумението — каза слаб тъмнокос мъж от далечния край на масата. — Знаеш това не по-зле от нас, Бенедикт. Просто си инат.
Шарлот шумно издиша, а лицето на Лайтууд помръкна.
— Благодаря ти, Майкъл. Оценявам това.
Високата жена, която по-рано бе нарекла Шарлот Лоти, се изсмя тихо.
— Не драматизирай толкова нещата, Шарлот — каза тя. — Трябва да се съгласиш, че цялата история е много странна. Момиче, което променя формата си и може да е, или да не е магьосница. Бордеи, пълни с трупове, и информатор, който се кълне, че е продал на Де Куинси някакви чаркове, нещо, което според теб е най-важното свидетелство, въпреки че отказваш да ни кажеш името на този човек.
— Заклех се, че няма да го замесвам, — възрази Шарлот — страх го е от Де Куинси.
— Той ловец на сенки ли е? — попита Лайтууд. — Защото ако не е, не можем да му се доверим.
— Наистина, Бенедикт, имаш крайно остарели виждания за света — каза жената с котешките очи. — Ако разговаря с теб, някой би си помислил, че Споразумението никога не е било сключвано.
— Лилиан е права, Бенедикт, държиш се като глупак — каза Майкъл. — Да намериш надежден информатор е като да намериш девствена любовница. Ако са напълно почтени, не биха ти свършили работа. Информаторът просто предава информацията, наша работа е да я проверим, което всъщност Шарлот предлага.
— Просто не бих искал да злоупотребим с властта на Анклава — каза Лайтууд с мек тон. Бе странно, помисли си Теса, как тези достолепни възрастни хора се обръщат един към друг на малки имена, а не на титли. Но явно такъв бе обичаят сред ловците на сенки. — Ако например някой вампир има да си връща за нещо на своя господар, или пък иска да го отстрани от властта, какъв по-добър начин от това да накара Клейва да свърши мръсната работа?