Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Отидох на погребението му. Майката на Славик ме позна и ми обърна гръб, а баща му ми каза:
— Върви си, Володя. Славка често си спомняше за теб, особено през последните дни, когато разбираше, че… това е краят. Знаеше, че ще поискаш да дойдеш и помоли да не присъстваш на погребението му.
Така и не ми бе простил. А аз не простих на Валентина.
Между другото, буквално две седмици след случая с наказанието ми разбрах защо го бе направила. Наближаваше Нова година, родителите ни готвеха подаръци и както обикновено, мама ни подпитваше какво бихме искали да получим. Разговорите за подаръците започваха отрано, още от края на ноември, и Валя беше заявила, че иска златни обички. Мама й обяснила, че са много скъпи, защото според нашите семейни правила новогодишните подаръци за децата трябваше да бъдат равностойни и не може на един да подарят златни обици, а на друг книга за рубла и двайсет. А три скъпи подаръка семейният бюджет не би издържал.
Тъй като аз бях строго наказан и подложен на остракизъм (заради отказа ми да отида у баба родителите ми не ми говориха месец и половина), не ми се полагаше подарък. Така че се получи чиста икономия, от която се възползва сестра ми. Тя получи своите обички.
Някакви си глупави, идиотски обички, които тя след година изгуби някъде из плажа. И цял човешки живот. Животът на Славка. Никога няма да й простя.
… Отново и отново си припомнях тази история, докато слушах как мама пее дитирамби за неуморните грижи на Валентина за брат й и за неговото душевно спокойствие. Колко била добра, колко била внимателна и при това колко нещастна, колко не сполучила в личния си живот! Срещнала човек, обикнала го от все сърце, честно казала всичко на мъжа си и го напуснала, като взела дъщеря са и не пожелала подялба на имуществото — но кой би могъл да знае, че той ще се окаже недостоен за такава голяма любов и ще я изостави! И на мен отново ми идеше да се разсмея с цяло гърло. Ако тя знаеше…
Но най-смехотворното за мен беше пристигането на Михаил, Лариса и Юля. Моята глуповата племенница се смята за първа красавица и се държи като такава, макар че поведението й понякога изглежда безумно смешно. Зрението лъже всички и човек в повечето случаи вижда нещата не каквито са, а каквито иска да ги види. Това е нормално. Но у хора като Юлка или като моята сестра Валентина, впрочем, както и у нашата майка, тази особеност е развита прекалено силно. По всичко личеше, че Юля, издокарана в скъпа рокля и украсена с диамантите на Ларка, виждаше себе си буквално като принцеса — нахлу в стаята и се втурна към мен. Уж, за да ме целуне. А в действителност — за да ми демонстрира деколтето си и да ми даде възможност да вдишам аромата на парфюма й. Аз пък виждах пред себе си зле гримирано улично момиче с рокля, която не му прилича. Сигурно на излизане от къщи Юля се бе гримирала добре, но нали трябва да се прави така, че гримът да изглежда перфектно и след няколко часа. Юлка очевидно не го умее и лицето й след десетте часа неудържима веселба на приема изглеждаше просто немито. И когато тя се наведе, за да ме целуне, ме облъхна остра миризма на пот, а не на скъп парфюм. Всъщност ароматът на парфюм присъстваше, но смесен с потта, миризмата на чеснови стриди и алкохолни пари от изпитото шампанско — просто ми се дощя да повърна.
Аз не мразя Валентина, просто не я обичам. Не обичам и Юлка. И Михаил. Обичам само Муза и Дануска. И още един човек…
Глава 4
— Е, и какво каза тази твоя Нана Ким, когато й описа контактите на господин Руденко?
Следователката Галина Сергеевна се въоръжи с очила, отвори бележника си и се приготви да записва. Аз я погледнах с недоумение — не разбирах какво значение може да има този факт при разследването на убийството. Въпреки това честно напрегнах паметта си и се постарах да възпроизведа тогавашния ни разговор с Нана.
— Нищо особено — свих рамене. — Тя каза, че ще помисли, ще събере някаква информация за тези хора.
— Но дали поне някои от имената й се видяха познати?
— Да, разбира се. Дори аз ги познавах, камо ли пък тя… За някого каза, че в миналото бил криминален бос, който с всички сили се стараел да изчисти репутацията си и да пробие в светското общество като пълноправен негов член.
— Ама точно така ли каза? — Галина Сергеевна повдигна очилата си и ме погледна с любопитство. — Точно с тези думи ли?
— С тези — потвърдих аз. — Добре си ги спомням.
— И за кого се изказа така?