Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Денят на големия смях. Той започна от момента, когато Павел за пръв път влезе в дома ми и видя Муза. Моята Муза. Каква физиономия направи само! Жалко, че нямах фотоапарат под ръка. Учудващо открито момче е този Павел — всичко, което мисли, се изписва на лицето му. И аз го прочетох, и то с голямо удоволствие. Там пишеше горе-долу следното: „Леле, каква чавка, как може такъв красив мъж да има такава грозна жена? Сигурно живее с нея от някаква корист, а се чука с други, защото е невъзможно да си представи човек как се ляга с такова нещо. Интересно, каква ли е користта му? Пари ли? Изглежда, не, защото апартаментчето е бедничко, малко, не личи да са заможни. Деца? Нямат деца. Може би тя го шантажира, знае за него нещо неприятно и заплашва да го разкаже на всички, ако я зареже? Или не за него, а за брат му, Михаил Олегович? Бизнесмените винаги имат тайни и скришни афери“.
От сърце се развеселих, като си представих какви мисли се вихрят в главата на този спортист. Не че съм толкова проницателен, просто хората много си приличат и когато се запознават с жена ми, си мислят приблизително едно и също. Но далеч не всички си го мислят мълчаливо, много от тях го правят на глас и изразяват мислите си под формата на въпроси, които не се стесняват да ми задават. Така че сега никак не ми е трудно да проследявам траекторията на полета на бедната им фантазия. Главите им са натъпкани със стереотипи, насадени от ранното им детство, тези стереотипи подреждат мозъчните гънки в строго определен ред и в резултат продуктът на мисловната дейност също се получава типов. Скучно… Но аз умея да си създавам от това постоянен източник на най-различни развлечения. Това ме забавлява.
А после, когато доведох Дануска вкъщи и останах да чакам Михаил, се наложи да прекарам това време с мама и пак се развеселих, защото мама не говореше за нищо друго, освен за приема, на който успяла да прати Юля. Всъщност мама си мислеше, че ме убеждава колко добра и загрижена сестра имаме, колко се старае тя, за да може Мишенка пълноценно да почива и да има възможност да поддържа нужните му познанства и да си създава връзки, както и да има добра репутация на достоен глава на семейство, която днес много се цени в бизнеса като признак за стабилност. Отдавна знаех, че Миша и Лариса ще вземат Юлка в Николское — Дана веднага ми каза, но аз усърдно се правех, че за пръв път чувам за това, съгласявах се с мама и се възхищавах на благородството на Валентина. Просто щях да се пръсна от смях. Валка и добросърдечност? Дори в пиянски сън това не може да ти се присъни. Валка цял живот е била егоистка и е мислила само за себе си, тя изобщо не умее да обича когото и да било, просто й липсва тази природна дарба. Тя преценява всеки човек от една-единствена гледна точка: какви изгоди може да има от него. Юля е абсолютно същата, метнала се е на майка си, сякаш е буквално клонирана от нея. Но е крайно интересно да ги наблюдава човек. И двете си мислят, че всички наоколо са глупаци и те могат да ги въртят на пръста си, както желаят. Напълно очевидно е, че Валентина се старае да изтласка дъщеря си „в обществото“, та тя да си намери богат мъж, но може ли да каже това направо на мама? Нашата майка е праволинейна, идеологически подкована, възпитана е от съветската власт, тя е човек със строг морал и ясни нравствени принципи, така че при разговор с нея не можеш да афишираш съвременни понятия и ценности — тя просто няма да разбере това и ужасно ще се ядоса. С мама трябва да се държим внимателно. Така че Валка е измислила тази песенчица за Миша и успешно я е изпяла на мама. Тя цял живот е използвала обстоятелството, че мама никога нищо не проверява, а сляпо вярва на това, което й казват децата, защото НЕЙНИТЕ Деца не може да се окажат лъжци. Нали са НЕЙНИ деца. Как могат да излъжат майка си? Невъзможно.