Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Аз нищо не разбирах и глупаво се опитвах да се оправдавам, че не съм отказвал да отида, че бях готов, че мама сама е пожелала да отиде… Но татко продължаваше да крещи и от това, което говореше, се обрисува следната картина: моите родители по цял ден са на работа, трудят се за благото на обществото, а мама освен всичко друго трябва да домакинства, да ни храни и пере — нас, трите деца. Михаил работи и учи вечерно, няма нито една свободна минута, Валя я боли гърлото и не може да ходи при баба, за да не зарази с нещо възрастната жена, само аз безделнича и освен училището нямам никакви грижи, освен това сутринта съм обещал да занеса на баба лекарства и продукти и в тази ситуация съм имал наглостта да кажа на сестра си: „Махай ми се от главата, зает съм до гуша. Нямам време да ходя при баба“.
Разбира се, Валя веднага се обадила на мама. Всъщност, доколкото си спомням, бях казал съвсем друго. Тоест наистина бях й казал да ми се маха от главата, но по-нататък думите ми изобщо не бяха тези. Бях казал, че ще си доуча и ще отида. Но Валя представила разговора ни в по-различна светлина, освен това ги беше излъгала, че я боляло гърлото. Никакво гърло не я болеше, просто е искала да ме изложи, да ми създаде проблеми и самата тя да не отиде при баба. Мама, както обикновено, нищо не е попитала и не е изяснила — ядосала се е и е казала, че щом Володя отказва, ще отиде тя. Как съм могъл да постъпя така с родната си баба?! Как съм могъл да принудя мама… и така нататък.
Аз нищо не разбирах. Изобщо не се чувствах виновен, защото бях абсолютно сигурен, че мама просто е решила да посети баба, за да я види. Нали не бях отказал, просто бях казал на сестра си, че ще отида малко по-късно, но непременно ще отида.
— Ти не си човек! — вилнееше татко. — Нямаш нито сърце, нито съвест, ни чест, ни уважение към по-възрастните, не изпитваш обич към роднините си. Мислиш ли, че когато беше малък, не сме имали други грижи и интересни занимания, а всички само сме мечтали да те дундуркаме, да ти бършем насрания задник, да слушаме ревовете и капризите ти? Мислиш ли, че много ни е харесвало да не спим по цели нощи, по сто пъти да ставаме, за да ти сменяме пелените и ританките? Мислиш ли, че с майка ти не сме искали да отидем на гости или на театър, че не сме искали да отидем на курорт и да си починем? Но не можехме, защото трябваше да се занимаваме с тебе, да те гледаме, да те храним. И баба ти постоянно ни помагаше, за да може майка ти поне да прескочи до магазина или до поликлиниката. Никой не се съобразяваше със своите интереси, никой не мислеше за важните си работи, защото имахме дълг пред теб и се стремяхме да изпълняваме този дълг. А сега, когато порасна, се оказва, че ти нямаш никакви задължения към нас, не мислиш за нищо, освен за собствените си интереси. Ти си студен, безчувствен егоист! Отдавна го знаех, още от деня, когато почина Ванечка, но се надявах, че с годините си поумнял и си станал по-добър. Излъгал съм се в теб! Ти си негодник, злобно нищожество, мерзавец, от когото никога няма да излезе истински човек. Поседи сега и помисли върху това, което ти казах. Днес оставаш без вечеря и без телевизия.
Той излезе, като силно тръшна вратата, и аз чух как отвън в бравата се завъртя ключът. Заключиха ме. Първите няколко минути бях в шок от думите на баща ми, бях смазан от несправедливостта на обвиненията и не разбирах защо ме сполетя това. Тоест аз разбирах какво е станало, номерата на Валентина не бяха нищо ново за мен, но не разбирах защо го направи. Винаги е правила мръсотии и на мен, и на по-големия ни брат Михаил, когато това й беше нужно и изгодно. Но днес защо? За да не трябва тя да отиде у баба ли? Ами че никой не я беше молил, никой не беше го очаквал от нея, трябваше да го направя и смятах да го направя именно аз. Нима само от лошотия, от проклетия й характер?
Във вълненията си дори не схванах веднага, че съм заключен, и целият ужас на положението ми просветна едва когато за пореден път погледнах часовника и разбрах, че е вече девет и половина и най-много след пет минути трябва да изляза, за да се срещна със Славка и да отидем на срещата. Подръпнах вратата, все още не повярвал, че не мога да изляза от стаята. Тропах по нея, после започнах да викам. Когато чух стъпките на татко, припряно заговорих:
— Татко, пусни ме, моля ти се, непременно трябва да отида у Славик! Много е важно!
— Не намери време да посетиш болната си баба — студено отговори баща ми. — Беше зает с много важни работи. Сега никъде няма да отидеш, докато не осъзнаеш цялата дълбочина на своята безнравственост.