Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Аз не мразя Валентина, тя е глупава и свадлива жена, така че се отнасям към нея със снизходителна ирония. Но нищо не съм забравил. И никога няма да й простя. Заради нея изгубих приятел. И макар че това се случи преди много години, още ме боли. Вярно, до мен е Муза, която — благодаря на съдбата — ми заменя всички, тя е за мен приятел, от когото нямам тайни, и дете, за което трябва постоянно да се грижа и което мога да глезя, и майка, която ще погали горещото ми чело, ще ми даде хапче и ще ми донесе чаша горещ чай в леглото. Имам много познати, поддържам много контакти — с колегите си в работата и науката, с пациенти, които консултирам в почивните си дни (първата ми специалност е социология, а втората психотерапия, която ми носи допълнителни приходи), но оттогава нямам близък приятел мъж. Не знам защо имам чувството, че истински близки отношения можеш да си създадеш само с човек, който те познава от дете или поне от студентските години, така че ние със Славка безспорно можехме да станем именно такива приятели. Но аз го изгубих.
Тогава с него бяхме в десети клас. Славка беше кротко, възпитано момче от интелигентно семейство, от малък свиреше на пиано, имаше всички изгледи да завърши със златен медал нашето общообразователно училищен. Бяхме приятели от първи клас, винаги седяхме на един чин и се разбирахме без думи. Дори никога не се карахме, защото мислехме и чувствахме абсолютно еднакво и просто нямахме поводи за разногласия. Славка беше музикант, а аз спортувах бокс и това беше единственото, по което се различавахме.
Когато Славка се влюби в едно момиче от друга паралелка, започнаха неприятности. Момичето се оказа с „богата“ биография (кой знае защо кротките възпитани момчета често избират за обект на сърдечна привързаност откровени уличници) и някакви яки дангалаци, които смятаха, че имат права над любимата на Славка, започнаха да го заплашват. Той не се предаваше, открито им се ерчеше и продължаваше да я ухажва. Работата стигна до открит сблъсък. Както се казва сега, извикаха Славка да си разчистват сметките. Беше ясно, че ще го бият. И точно така беше ясно, че със Славка ще отида и аз. Другояче не можеше и да бъде, нали бяхме приятели, а освен това аз бях боксьор.
Срещата беше определена за десет часа вечерта. След училище аз се прибрах вкъщи и прилежно си научих уроците, като току поглеждах часовника: трябваше да успея да реша онези коварни задачи по физика и да науча основните положения от труда на В. И. Ленин „Отчет за революцията от 1905 година“, освен това да прескоча до баба, мамината майка, която нещо боледуваше. Трябваше да й купя продукти и лекарства по списък, който мама беше подготвила още сутринта.
Към пет часа в стаята, където учех, надникна Валя, тя отдавна се беше прибрала от института и се търкаляше на дивана си с книжка в ръце.
— Обади се мама да напомни, че трябва да отидеш при баба. Много се изненада, когато чу, че още си вкъщи.
Задачата по физика беше костелив орех, аз се ядосвах, бях много нервен, затова само процедих през зъби, без да вдигам глава от учебника:
— Добре.
— Какво добре? Смяташ ли да отидеш у баба, или не?
— Махай ми се от главата. Ще си реша задачите по физика, ще си науча по история и ще отида.
Бях малко груб, признавам. Но нищо повече. Валентина загадъчно измънка и излезе. Чух как се обажда в работата на мама и й говори нещо шепнешком, затова реших, че всичко е наред, че я успокоява и й обяснява, че след малко ще си доуча и ще отида при баба.
Ох, колко съм грешал! Буквално след две минути тя се върна и хладно подхвърли:
— Можеш да не бързаш, върши си неотложните работи. Мама сама ще отиде у баба след работа.
В този момент нищо у мен не трепна от лошо предчувствие. Бях толкова глупав, дори се зарадвах, че всичко разреши мирно и просто. Какво се оказа обаче…
Към осем и половина мама се прибра и веднага отиде в кухнята да приготви вечерята, скоро от работа се прибра татко, а след още десет минути се започна нещо страшно. Татко нахълта в стаята ми разярен и се разкрещя:
— Ти какво си позволяваш, негодник такъв?! Как се държиш?! Защо майка ти, уморена след работа, трябва да ходи при баба ти вместо тебе? Капчица съвест нямаш!