Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Брат ми, помисли си тя и скочи на крака, удряйки колене в бюрото. Извика от болка и замръзна неподвижно. Дали Паула я е чула? Улови дървения плот, за да не се срути. Сърцето й блъскаше с такава ярост, че се уплаши да не припадне. Брат ми… повтори си Джейн и закрета към спалнята, като се опираше в стените. Изведнъж си спомни как бе хвърляла дрехите от гардероба, как в ръцете й се оказа чантата с всички нужни за едно пътуване документи.
Олюлявайки се, пристъпи в спалнята. Очакваше да види бъркотия, разхвърляни дрехи… От това нямаше и следа. Стаята светеше от чистота. Редът бе изряден. Безмълвно приближи гардероба. Отвори огледалните врати.
Дрехите висяха — всяка на своето място. Нищо не подсказваше какво се е случило. Обувките, хвърляни из цялата стая, лежаха кротко по чифтове. Пуловерите бяха прилежно сгънати. От изпразнените до шушка чекмеджета надничаше идеално надипленото бельо. Старите шапки и пътните чанти заемаха, както винаги, най-горния рафт. Единствено липсваше кутията, от която изскочи чантата на Джейн с шофьорската книжка и кредитните й карти. Съществуваше ли въобще такава кутия? Възможно ли е да е измислила тази история?
Или Майкъл я води за носа през цялото време?
Беше казал в полицията, че не е съобщил за изчезването й, защото смятал, че е на гости при брат си. Уж, възнамерявала да го изненада в Сан Диего. Затова той не реагирал, че не е пристигнала. Майкъл твърдеше, че се е обадил на брат й едва след прибирането от болницата да го увери, че всичко е наред. Наистина ли бе успял да го успокои само с няколко добре подбрани реплики? Случаите на хистерична амнезия са рядкост дори в Калифорния. Как така единственият й брат проявява такъв завиден непукизъм? Нима не си е направил устата да дойде? Да види собствената си безпаметна сестра?
Най-малкото щеше да настоява за личен разговор с нея. Ако се е обаждал и е чувал единствено, че тя спи или, че не е добре, това не би ли го разтревожило още по-силно?
Отговорът е ясен, разсъждаваше Джейн, докато слушаше стъпките на Паула по стълбите. Трябва да му се обадя.
Легна в леглото. Затвори очи и се престори на заспала. Паула се изправи на вратата. Погледни ме и си върви, подкани я мислено Джейн. Паула се приближи до леглото. Нали виждаш, сладко, сладко спя — завила съм се като буба! Нали това искаш? Да съм кротка и безчувствена! Оправяй завивките и чупка! Имам работа, трябва да въртя телефони… Хайде, опъни одеялото и хуквай да готвиш за вечеря! Не?! Какво правиш? Какво правиш, за Бога?!
Джейн почувства как прислужницата издърпва изпод завивката натъртената й ръка и я опъва. Замириса на спирт. Нещо хладно и мокро докосна болната вена. Отвори очи и изкрещя.
— Не, моля те! Недей!
Иглата проникна в плътта й.
— Хайде, готово-о! — рече Паула, сякаш говореше на малката си дъщеря. — За твое добро е.
— Защо правиш това? — попита Джейн, решена да не се поддаде на лекарството.
— Имаш нужда от почивка, Джейн — гласът на Паула бавно започна да се отдалечава, макар тя да не помръдваше.
— Не искам да си почивам! — очите й започнаха да се затварят.
Успя ли да каже нещо или не? Не знаеше.
Събуди я звук от счупване на чиния.
— О, Господи, съжалявам, д-р Уитакър! Ще я възстановя.
— Не се безпокой! Чудо голямо! Не се поряза, нали?
— Не, нищо ми няма. Ей сега ще почистя.
Джейн с усилие се изправи и пое към стълбите. Стомахът й тежеше, сякаш бе бременна. Напрегна се да чуе разговора долу и да го запомни.
— Не знам какво ми става днес?! Непрекъснато изтървавам по нещо. Сигурно съм се преуморила.
— Не е лесно да се грижиш за човек в състоянието на жена ми.
— Не, не г-жа Уитакър е проблемът.
Джейн си представи как веждите на Майкъл загрижено се повдигат.
— Дъщеря ми сънува кошмари, майка ми не спира да мърмори… Мира нямам!
— Искаш ли да поговорим?
— Имате си достатъчно главоболия. Само аз липсвам!
— Защо не оставиш за малко чиниите? Разкажи какво става!
Сигурно вече й подаваше стола. Джейн потисна желанието да положи глава на килима и да заспи отново. Не можеше да си го позволи. Трябваше да телефонира на брат си в Сан Диего. Именно сега, докато обсъждаха проблемите на Паула. Докато не е станало време за поредната инжекция.
Тихо запристъпва към кабинета на Майкъл. Спря за миг пред вратата — кое е по-безопасно? Да я затвори или да я остави отворена? Ако я затвори, вероятността да я чуят намалява, но ще ги чуе ли, ако тръгнат нагоре? Реши да я остави отворена.