Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Седна зад бюрото на съпруга си, вдигна слушалката… И най-малкият шум от онова, което правеше, отекваше в нея със стократна сила. В ушите й гръмна оглушително пиукане. Не го ли чуваха чак долу? Притисна слушалката до гърдите си, в очакване да чуе стъпки по стълбите. Нищо не последва. Бавно и несигурно пръстите й натиснаха като в мъгла №411.
— Кой град, моля? — телефонистката сякаш крещеше в ухото й.
Джейн притисна още по-силно слушалката.
— Номерът на Томи Лорънс от Сан Диего, ако обичате! — едва чуто прошепна тя.
— Моля? Говорете по-високо!
Джейн наведе глава като за молитва и повтори:
— Дайте ми номера на Томи Лорънс от Сан Диего!
— Сан Диего ли казвате?
— Да… — дявол да го вземе, допълни на ум.
— Трябва да позвъните на междущатски линии!
— Как? — въпросът прозвуча повече като въздишка.
— Едно, две, едно, три, пет, пет, пет, едно, две, едно, две — произнесе телефонистката и затвори.
Джейн бързо избра номера.
— Междущатски линии. Кой град, моля?
— Сан Диего — Джейн усети как думите отекнаха като в акустична камера.
— Да?
— Телефонният номер на Томи Лорънс, моля?
— Адрес?
— Не зная.
— Почакайте за момент!
Само по-бързо, стисна зъби Джейн.
— Имаме Томас Лорънс на Саут Кънтри роуд 155 и Том Лорънс на Монтгомери стрийт 1800.
— Не знам. — О, Господи, откъде да знам… мисли, казваше й някакъв глас… опитай се да си спомниш адреса от тефтерчето… опитай се да си го представиш…
Джейн затвори очи, затаи дъх, призовавайки визуалният образ. Мислено преобръщаше страниците от своя бележник…
— Не мога да го видя…
— Не ви чувам — нетърпеливо изрече телефонистката.
— Монтгомери стрийт 1800 — възкликна Джейн по-силно от желаното. — Мисля, че е този.
Телефонистката вече бе изчезнала. В слушалката прозвуча познатият автоматичен оператор. Джейн записа номера без да сваля поглед от вратата. Отдолу звучеше тих смях. Продължавайте, подкани ги тя, смейте се, за да ви чувам!
Избра номера и прекъсна. Беше пропуснала кода. Започна отначало. Изпитваше неистово желание само за миг да положи глава на бюрото. Само една минутка сън… Само една… Главата й се наклони напред. Видя своето отражение в тъмния екран на компютъра.
Оттам я гледаше жена с притварящи се клепачи. Не приличаше на човек. Лицето й изглеждаше разкривено и сиво. Нима беше онова, същото лице, което зърна за пръв път в счупеното огледало на тоалетната в онзи малък магазин на Чарлз стрийт? Нея ли младият продавач, с вързана на опашка коса, бе нарекъл „хубавка“? Боже мой, в какво са ме превърнали? С усилие изправи глава.
Някъде иззвъня телефон. Чу се „Ало!“
— Ало? — отвърна Джейн, долепяйки ръка до устата си. — Кой е?
— Вие звъните… — каза женски глас. — Кажете кой се обажда?
— Джейн.
— Кой? Не ви чувам!
— Джейн — повтори по-силно тя.
— Джейн? Сестрата на Томи?
— Да — разплака се Джейн.
— Господи, не можах да те позная! Настинала ли си, какво има?
— Не се чувствам много добре — започна Джейн… тази жена трябва да е съпругата на Томи, Елинър.
— Звучиш ужасно. Грип ли имаш?
— Не. Някакъв мистериозен вирус — почувства отново тежест в стомаха си. — Как сте вие?
— Както обикновено. Джереми тъкмо изкара една настинка, а Ланс вечно подсмърча. Брат ти се оплаква от болките в гърба, а аз ще откача, докато стегна багажа…
— Заминавате ли?
— Пътуваме до Испания, забравила ли си? Най-сетне! Господи, наистина ли си забравила? Гласим го от толкова години. Помислих, че затова се обаждаш. Да ни пожелаеш на добър час.
— Елинър, трябва да говоря с брат си! — Джейн се чудеше наистина ли гласът й звучи толкова силно, колкото й се струваше.
— Елинър? Знаеш, че обичам да ми викат Ели! Колкото до брат ти, той е на работа. Ще си дойде след час.
Джейн погледна часовника на бюрото. Наближаваше седем.
— Извънредно ли работи?
— Сега е четири, Джейн! Забрави ли часовата разлика?
Едва потисна желанието си да повърне. Продължи да говори.
— Елинър… Ели, трябва да ми кажеш истината.