В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
Спрях и се приготвих… само че той не се бе насочил към мен. С протегнати ръце и оголени нокти се втурна към Джена.
— Не! — изкрещях.
После всичко стана едновременно. Джена спря, за да се огледа, Ник се хвърли към нея, но изведнъж Арчър се озова помежду им, сграбчи протегната ръка на Ник и го оттласна от нея. В същия миг Ник замахна с другата си ръка и ноктите му раздраха гърдите на Арчър. И двамата се сгърчиха от болка, а аз метнах още едно заклинание по Ник. Този път ударът бе по-силен и го отхвърли назад, по-далеч от Арчър. Ник се стовари на земята. Кръвта на Арчър плисна и обагри в червено тревата. Кал тръгна към него, но Арчър го спря с жест:
— Нямаме време. Хайде!
Отидох при Джена, която бе цялата пребледняла. Трепереше, но нямаше наранявания.
— Б-благодаря ти — обърна се тя към Арчър.
— Нямаме време — повтори той.
И беше прав. От къщата към нас се приближаваше нещо. Усетих тъмната магия, която бликаше от него, и разбрах, че са пуснали по петите ни друг демон. Втурнахме се в гората.
Спрях само за секунда, колкото да кажа на Арчър:
— Отведи ги при Итинериса! — Арчър вече бе използвал тукашния портал, за да се измъкне от Грималкин. — Аз ще остана в ариергард!
Той не отговори, само махна с ръка към Джена и Кал, които хукнаха след него. Аз тичах зад тях, вдигнала ръка в очакване на атакуващо заклинание. Зад себе си чувах крясъци и викове, но никой не ни нападна.
Изскочихме от гората и се озовахме на тясна плажна ивица.
А след това се сетих нещо. По дяволите! Явно толкова време бях прекарала без магията си, че бях забравила за едно от най-страхотните заклинания, които владеех.
— Спрете! — извиках.
Арчър, Кал и Джена се заковаха на място насред пясъка. Приканих ги с жест да се приближат.
— Добре, сега всички да се хванат за ръце — наредих.
Арчър ме изгледа странно, докато притискаше с ръка кървящите си гърди.
— Софи, сега не е най-подходящият момент да играем тази игра!
— Не става дума за това — обясних. — Ето за какво говоря.
Затворих очи и фокусирах цялата си магия, за да направя заклинание за преместване. Обгърна ни леден вихър, а миг след това вече стояхме в горичката, която приютяваше Итинериса на „Хеката“.
— Леле! — пое си Джена въздух. — Страхотно е, че пак си си същата, Софи!
В мен отново нахлуха задоволство и прилив на магия.
— Ти го каза! — отвърнах. — А сега да вървим.
И с тези мои финални думи четиримата се гмурнахме в Итинериса.
Трета част
И тъй бавно, едно подир друго, събитията странни изковани бяха — а сега таз приказка завърши и към къщи носим се ний, щастливи под залязващото слънце.