Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Градът, където Умберто Алварес е преподавал. — Отново привлече вниманието й към екрана: — Товарен влак смазва колата на семейството и я влачи около половин километър по линията, преди да ги избута в канавка. Имаш ли предположения чий е товарният влак?
— О, боже. Северното обединение — прошепна тя. Допря буза о неговата и зачете през рамото му.
— Един от вестниците пише за анонимно обаждане на 911. Мъж, изпаднал почти в истерия, твърдял, че бариерата на прелеза не е била спусната и сигналните светлини не работели. — Продължи да чете по-надолу и посочи: — Виж, според същата история органите по реда установили, че бариерата била на място и предполагат, че колата е закъсала — някакъв механичен проблем — точно върху релсите. По този начин хвърлят вината изцяло върху шофьора. Обаждането на 911 трябва да е било записано, но касетата така и не била открита. Не се споменава името на съпруга.
— Не е нужно — каза Прийст. — Имаме отпечатъците му по бордовата карта. — Тя постави ръка върху рамото на Тайлър; допирът й го изгаряше. Сърцето му биеше лудо. Гърлото и очите му бяха пресъхнали. Тя го посъветва: — Върни се на резултатите от търсенето.
Той се подчини, изненадан от себе си.
Тя преглеждаше заглавията по-бързо от него:
— Предпоследното.
Тайлър натисна заглавието. Щеше да му струва три долара да види статията. Натисна „ОК“.
— Бинго — възкликна тя.
Името на Умберто Алварес се появи още в първия параграф. Сигурно като малка се бе упражнявала в бързо четене. Обобщи първите няколко параграфа, преди Алварес да е прочел десет реда.
— Съдил е Северното обединение за небрежност. Но без онзи запис от 911… — Заобиколи стола и седна в скута му.
Контактът го влуди. Беше му трудно да чете, трудно да диша. Тя, от друга страна, изглеждаше напълно погълната от текста. Ръцете им се докоснаха, когато тя пое контрола над лаптопа. Даде надолу с мишката и Тайлър изпусна нишката, защото беше изостанал с два абзаца.
— Знаеш ли какво означава това? — попита тя.
Мислите му витаеха в друга сфера.
— Дори не знам за какво четеш — отвърна той.
— Потулването е ръководел О’Мали.
— Така ли? — Трябваше да се концентрира.
Остана съвсем неподвижен няколко минути, докато тя преглеждаше статиите и коментираше информацията:
— Алварес е съдил компанията за нехайство, но прокурорът явно е протакал делото почти цяла година. Сигурно са се опитвали да се споразумеят извън съда. — Беше намерила статия в „Чикаго Сън“. Поглъщаше текста по-бързо, отколкото той съумяваше да го проследи; черните й очи се движеха напред-назад по редовете. — Не е възможно!
— Какво? — За малко той щеше да падне от стола.
Тя се облегна назад и посочи, дишайки ускорено и развълнувано. Заглавието гласеше: „Смъртта е по петите му! Адвокатът на защитата по делото за пресичането на жп линията е убит“.
„Адвокатът на Алварес, Доналд Андерсен, е бил намерен мъртъв със счупен врат в кабинета си. Неговият клиент, Умберто Алварес, който е имал последно среща с него, е издирван за разпит.“
Този път Тайлър осмисли информацията по-бързо от Прийст. Нападение… счупен врат… заповед за арест…
— Няма начин — задъха се той, учуден от сходството със собственото му близко минало. Образът на Честър Уошингтън, който блъска онова бебе в стената, внезапно изпълни съзнанието му. Стаята се смали. Стана му горещо.
Тя добави, обобщавайки:
— Шест месеца по-късно влаковете започват да дерайлират. През шест-седем седмици. Пропуски в сигнализацията, пияни инженери на контролните пунктове. О’Мали е измислил всякакви оправдания. Но през цялото време е знаел, че е бил Алварес.
— Знаел е, разбира се! Той е пратил Хари Уелс да го хване. — И добави: — Да го убие, ако е възможно.
Тя прошепна:
— И ме изпрати да намеря Хари Уелс преди теб.
— Аха, но това също не се получи добре — напомни Тайлър.
Тя се облегна назад, практически в прегръдките му. Посочи компютъра.
— Не желаят да знаем нищо по въпроса, иначе щяха да ме поставят в течение още от самото начало.
— А това повдига друг по-голям въпрос — разсъждаваше на глас Тайлър. — Защо, след като знаеш, че някой ти е нанесъл вреда за стотици милиони долари, се отказваш от възможността да искаш всяко ченге, всеки агент да тръгне да го търси?
Между тях се възцари злокобно мълчание. По някое време тя се обади плахо, без сама да си вярва: