Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Предпочитам да оставя лицето си. Направила съм се красива за теб, Фернандо.
Свали си блузата.
— А аз предпочитам честно лице пред украсеното — отвърна той. Освен това искам камерата хубавичко да те види.
— Какво имаш предвид под честно лице? Обиждаш ли ме?
— Да те обиждам? Правя ти комплимент, Гейл. Това лице не прилича на истинското ти, нали? Не прилича ни най-малко. Сигурен съм, че истинското е много по-красиво. Каква вода ще използваш — топла или студена?
— Страхувам се, че съм непреклонна. Няма да сваля грима.
— Колко време ще ти трябва? Час? Ще платя за още един час, в брой.
— Една топла и една студена салфетка.
Алварес ги донесе и тя започна да сваля грима си пласт след пласт.
— Странно желание — промърмори тя, почти на себе си.
— Никога ли не са го искали преди?
— Никога не са ме молили за това. — Явно не й беше удобно да обсъжда с него клиентите си. — Обикновено добавям нещо. Някои мъже предпочитат определен вид, нали разбираш?
— Обичам жените да са истински. С малки изключения, жена ми никога не слагаше грим. — Надяваше се тя да попита нещо, но момичето бе добре обучено. — Употребата на минало време не събуди ли любопитството ти?
Сутиенът беше от черен сатен. Той го откопча и плъзна презрамките надолу по ръцете й. Тя не реагира. Неговото кръвно налягане обаче настигаше пулса му. Устата му пресъхна. Зениците й бяха разширени от кокаина.
— Така ли? — попита тя.
— Абсолютно.
— Значи те разочаровах — извини се тя. — Съжалявам. Да попитам ли сега?
— Мъртва е — изпревари я той. — Решиха, че е било инцидент, но за мен си е убийство.
— Убийство? — Тя се намръщи и развали добре тренираната си усмивка.
Алварес коленичи и дръпна леко жартиерите и прашките надолу. Главата му бе на нивото на талията й. Хвана я за бедрата и я обърна към камерата съвсем гола. Преобразуването завърши: тя вече не беше момиче на повикване за хиляда и петстотин долара на час с пленително лице и тяло за милиони. Сега беше Гретхен Гохин.
Начинът й на живот ги караше да я боготворят и бързо да откликват физически на нея. Тя обичаше чувството за превъзходство, за пълен контрол. В присъствието й се превръщаха в мека глина. Възрастни хора. Някои от тях с много власт — определено най-богатите мъже в света. За час-два те я поставяха над всички други жени по земята. И въпреки че те плащаха, повечето от тях биха направили всичко за нея, стига да ги помоли.
Алварес знаеше почти всичко за Гретхен Гохин. Бе учила в Чоут и Принстън, разполагаше с много привилегии — личен самолет, президентски апартаменти, лимузини, гувернантки, прислужници и кухненски слуги. Само шепа деца по света се ползваха с такива удобства. Загуби майка си, когато бе едва на петнайсет. Бе починала вследствие на алкохолизъм, макар пресата да приписа смъртта й на рак. Алварес подозираше, че Кийт О’Мали, заемащ поста на наемен убиец при шефа си, умело е държал наркотичната и алкохолната зависимост на Лесли Гохин скрита зад стените на частни клиники. В некролога й, поместен в „Ню Йорк Таймс“, се споменаваха широките мащаби на нейната филантропска дейност. Той си направи труда да се разрови и откри, че е била просто младо момиче от Средния запад, покорено от властния си съпруг, който не признаваше нищо друго, освен работа, конкуренция и успех. И жени. Алварес предполагаше, че именно флиртовете на съпруга й са накарали Лесли Гохин да посегне към бутилката.
Опитите на Гретхен с наркотиците датираха от предпоследния й клас в гимназията. За наказание я бяха отстранили за две седмици от училище и тя отиде с приятели в Амстердам. Той си представяше как момчетата са се редели на опашка за нея, падайки в краката й. Навярно бе развила зависимост към тяхното желание, оказало се по-силно от способността й да им устои. Без съмнение бе спала с десетки момчета в колежа, винаги целейки се в по-възрастните и с повече опит. Беше се научила да им се харесва. В отсъствието на баща си, за чиито многобройни любовници знаеше, Гретхен е изпитвала необходимостта от все повече партньори, от повече внимание и възхищение. Станеха ли самодоволни — дори в съвсем малка степен — тя ги зарязваше.
Определени събития са ускорили превръщането й в професионално момиче на повикване. На някое от лъскавите партита на баща й, някой пиян изпълнителен директор я е приклещил и после й е предложил пари, за да си мълчи. Или е имала нужда от пари за дрога? Или просто е пристрастена към секса? Или е била изнудвана? Не можеше да се твърди със сигурност какъв точно е механизмът, а Алварес не бе психолог. Но любящият богат и отсъстващ баща със сигурност имаше голям дял в превръщането й от светска дама в елитна компаньонка.