Паралелни лъжи

Час по-късно Алварес нагоди вратите на ръчно боядисания шкаф в хотелската стая, като подпря едната с облегалката на стол, за да стои отворена. От вграденото в телевизора радио се чуваше опера. Големи дробове. Излетна се и се опита да се наслади на момента, но срещата с Джилиан го беше разтърсила.

Хотелска стая в „Плаза“ струваше триста и осемдесет долара и въпреки това не му се струваше скъпо. Разполагаше с малко повече от три хиляди в брой, разделени по равно в двата му джоба и чорапа на десния крак. Всичко беше готово, но той чакаше нетърпелив като тийнейджър преди абитуриентски бал. Първо поседя на ръба на леглото, после се премести на стола пред бюрото, а накрая — върху тоалетната. Стомахът му вреше и кипеше, нервите му бяха на възел.

Чувстваше се замаян от очакването. Ако всичко мине добре, вярваше, че ще успее да събере достатъчно сили, за да срази Уилям Гохин, независимо дали влакът стрела ще дерайлира.

През студентските си години Алварес смяташе за най-ценен и мощен инструмент и оръжие информацията. Предимството на информацията го тласкаше да предприема рисковани набези в офисите на Северното обединение и да прекарва стотици часове в проучване и на Гохин, и на дъщеря му Гретхен. Познаваше ежедневието им, навиците им и изключенията от тези навици, как предпочитат да пътуват, приятелите им. Погледна часовника. Тя закъсняваше. Тревога измести възбудата. Лъжите бяха прекъснали всички връзки с миналото му, с изключение на тази с Мигел. Нямаше собствено жилище; разполагаше с оскъдно обзаведено таванско помещение южно от Флатайрън Билдинг, за което плащаше наем месец за месец. Известно време животът на номад беше забавен, дори вълнуващ, жаждата за отмъщение го бе завладяла, но вече започваше да го изтощава. Откритието на Джилиан го порази. Тя знаеше за него! А знанието е толкова опасно, колкото и могъщо. Позвъняването на телефона в стаята го сепна.