Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Гейл — представи се тя; гласът й сега прозвуча по-силно и дрезгаво. Имаше намерение да си заработи всяка стотинка.
— Фернандо — излъга той.
Здрависаха се, тя — леко и нежно, изобщо не така, както беше очаквал. Целуна го леко по бузата, мина край него и влезе в стаята. Ароматът й се разля навсякъде. Носеше направено по поръчка кървавочервено яке, което се закопчаваше така, че да подчертава гърдите й. Черната й плисирана пола му напомняше за ученичка, като се изключи мекият овал на бедрата й.
Постави ръчната си чанта върху нощното шкафче и се обърна към него.
— За дълго ли си в града?
— Само за няколко дни.
— Със самолет ли дойде?
— Всъщност с влак. — Изчака я да види реакцията й. Тя се усмихна, развеселена:
— Обичам влакове.
— Последното романтично средство за пътуване — подхвърли той.
— Напълно съм съгласна.
Не би могъл да го изиграе по-добре.
— Сега ли да платя? — попита той.
— Не говори за бизнес, моля те. Сумата беше изтеглена от кредитната ти карта, когато се потвърди, че си в стаята. Редовно ли използваш сайта? — попита тя подозрително.
— Приятел съм на Такимачи — отвърна той.
— А, да. Добре — усмихна се тя.
— Охайо — отговори той на първия й въпрос.
— Там ли живееш?
— Не, там бях по работа. Също като в Ню Йорк. — Той се приближи към минибара. — Нещо за пиене?
— Не, благодаря. Но ти си сипи. Ще се върна след секунда — посочи към банята.
— Докато си вътре, си свали перуката — заръча той — и грима около очите. Обичам да чувствам косата на жените. — После добави: — Обичам жените да са обикновени. Както Бог ги е създал. Бих искал аз да те съблека, ако нямаш нищо против.
— Ти решаваш, Фернандо. Тук съм заради теб. Каквото пожелаеш. Както го пожелаеш.
Исканията му изобщо не я притесняваха. Сигурно чува много по-лоши неща, помисли си той. Тя кимна послушно.
— Ще се забавляваме добре, Фернандо — увереността звучеше обезоръжаващо.
— Остави вратата на банята отворена — подвикна той.
— Моля? — Изглеждаше изненадана.
— Казах да оставиш вратата отворена. Искам да гледам. И помни: настоявам аз да те съблека.
— Имам нужда да се усамотя за момент, Фернандо.
— Добре, но остави вратата отворена.
Сега вече изглеждаше притеснена. Целеше да я изнерви.
— Моля?
— Слушай, събличането не би трябвало да те притеснява. Нито дори използването на тоалетната — сигурно имаш клиенти и с такива прищевки.
Веждите й се свиха, но тя си наложи да се успокои и да остави клиентът да получи желаното.
— Ако става въпрос за наркотици… трябва да знаеш, че това ме възбужда. Жената да се откаже от контрол над себе си по този начин. Не че аз искам да я контролирам. Каквото и да използваш, направи го пред мен. Точно тук — посочи леглото.
Объркването й се замени с покорство. Кимна неохотно.
— Тогава не ми е нужна банята. — Извади малко стъклено шишенце от чантичката си и смръкна солидно количество кокаин; очите й почти не се отделяха от него.
— Сега ще те съблека — предупреди той. — Махни перуката. — Отиде до огледалото. — Махни и контактните лещи.
Тя смръкна още кокаин и прибра малкото шишенце.
— Добре. — Тази дума произнасяше с неизменна готовност.
Хвана я изотзад за бедрата и я обърна към огледалото. Тя внимателно вдигна перуката и я свали от главата си. Тръсна коси и попита дали да се среши. Алварес пристъпи зад нея, каза й да не се притеснява и й помогна да свали късото яке. Внимателно свали ципа на черната пола. Дръпна я надолу към глезените й, откри червен жартиерен колан и червени копринени прашки, които изчезваха в цепката на задника й. Не усещаше нервност от нейна страна, беше свикнала да я събличат. Ритъмът на неговото сърце обаче се беше удвоил.
— Да ги поставя ли на закачалка? — попита той.
— Ако нямаш нищо против, да, моля. — Играеше си с косата си, опитвайки се да я пооправи. — Бих могла да се среща — предложи отново тя.
— Не — възрази той, докато увесваше полата й на закачалката. Върна се, обгърна я с ръце, хвана гърдите й и бавно разкопча кремавата блуза. — Така е идеално.