Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Джени се намести на седлото. Не й харесваше начина, по който той я караше да се чувства толкова… Толкова какво? Притеснена? Виновна? Неловко? Тя въздъхна. Не можеше да опише въздействието му върху себе си и изпитваше безсилие, че не разбира защо.
Когато стигнаха до ливадата, Джени скочи от седлото. Гърбът и ръцете я боляха, а шестият й пръст беше притиснат от ботуша. „Следващия път ще си сложи старите ботуши вместо тези — реши унило. — И няма да излиза повече с Брет Уилсън. Една сутрин, прекарана с него, бе повече от достатъчна.“
— Благодаря ви — подметна хладно. — Надявам се, че не съм отнела много от скъпоценното ви време. Можете да се връщате на работа.
Последната забележка бе изключително злобна и тя мигновено съжали, че я изрече, но проклета да беше, ако тръгнеше да се извинява след грубиянското му поведение преди малко.
Брет пое юздите, разседла конете и тръгна. Единственият знак, че бе чул благодарностите й, бе отсеченото кимване.
Симон седеше в кухнята и пиеше чай. На лицето й бе изписано любопитство.
— Рано се връщате. Как мина разходката?
Джени хвърли шапката си на масата и седна. Усещаше стегнати и болезнени мускули, за които не бе подозирала, че съществуват, а кракът й пулсираше.
— Ездата беше чудесна, но не мога да кажа същото за компанията.
Симон застина с вдигнатия чайник в ръка.
— Да не сте се спречкали с Брет?
Джени кимна.
— Той е ужасен грубиян и аз няма да го търпя повече.
— Извинявай, мила, но не мога да повярвам. Какво стана?
— Нищо — отвърна кисело Джени. Сега спречкването й се стори детинско. Нямаше смисъл да говори за това.
— Може би тъкмо в това е проблемът — засмя се Симон и й наля чай.
Джени забеляза самодоволната усмивка на по-възрастната жена.
— Какво искаш да кажеш?
Симон отново се разсмя и погали Джени по ръката.
— Нищо, мила. Абсолютно нищо. Все пак странно, че го намираш за груб. Брет обикновено е много мило момче. Един куп момичета дават мило и драго за една сутрешна езда с него.
— В такъв случай, Лорейн и другите могат да заповядат. Сещам се за сума неща, които бих предпочела да направя, отколкото да прекарам сутринта с Брет Уилсън.
— Чакай малко, Джени. Връзката на Лорейн с Брет съществува единствено във въображението на Лорейн. Брет не е поглеждал сериозно жена, откакто собствената му избяга.
Джени забеляза враждебното изражение в очите на Симон и се запита какво ли е направила Марлийн, за да предизвика подобно отношение.
— Тази жена водеше Брет за носа и получи това, което заслужаваше — заключи Симон.
— Какво имаш предвид?
Симон очевидно имаше слабост към Брет и смяташе, че той не е в състояние да стори зло и че никоя жена не е достойна за него.
— Според хорските приказки тя е певица в един бар в Пърт — обясни Симон със скръстени под пазвата ръце. — Аз обаче мисля, че мъжете не ходят там само за да я слушат как пее. — Тя направи пауза и сви устни. — Горкият Брет. Надяваше се, че се малката му хубава женичка ще му бъде вярна и ще напълни къщата му с деца. Сума ти поразии направи тази хубостница, докато живя тук. Не можеше да стои мирна. — Пазвата на Симон се разтресе от неодобрение. — Не се учудвам, че е толкова докачлив. Сигурно мисли, че всички жени са един дол дренки. Какво го е накарало да се забърка с Лорейн? Като я гледам, не е по-различна от Марлийн. — Симон сви рамене. — Тя е млада, привлекателна и достъпна. Един мъж си има своите нужди, Джени — а Брет е мъж като всички останали — но не мисля, че е опрял чак дотам. Лорейн греши, като си мисли, че може да го хване по този начин. След Марлийн той търси по-стабилна връзка.
Джени си спомни развълнуваното изражение на Лорейн и начина, по който тя се изчерви и оживи, когато Брет пристигна в Уолаби Флатс.
— Горката Лорейн — въздъхна Джени.
Мамчето изсумтя и добави с презрение:
— Не знам. Не искам да си хабя силите, за да я съжалявам. Имала е повече мъже, отколкото обедите, които ние двете с теб сме изяли.
Джени разбърка чая си.
— Двамата с Брет изглежда не можем да се разберем. След Питър, покойния ми съпруг, той ми се струва много неразговорлив и затворен. Дали не съм го разстроила по някакъв начин — това ли е причината?