Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Контркультура » Елементарните частици
Елементарните частици - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Елементарните частици

Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:

Нещо се случи с езика. Един духовен 11 септември, за който сякаш малцина си дадоха точна сметка. „Какво правехте в деня, когато излезе романът «Елементарните частици»?“ — би трябвало да се питаме, както се питаме за атентата срещу Кулите близнаци.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 119
Перейти на страницу:

Когато се събудиха, слънцето се бе спуснало ниско между многоетажните сгради; беше към седем часа. Брюно отвори бутилка бяло вино. До този момент не бе споделял с никого годините, последвали завръщането му от Дижон; сега щеше да го направи.

„През осемдесет и девета, в началото на учебната година, Ан беше назначена за преподавател в лицея «Кондорсе». Наехме малък, доста мрачен тристаен апартамент на улица «Родие». Виктор ходеше на детска градина, така че денем бях свободен. Именно тогава тръгнах по проститутки. В квартала имаше няколко салона за тайландски масаж — «Ню Банкок», «Лотюс д’ор», «Май Лин»; момичетата бяха любезни и усмихнати, всичко минаваше отлично. По същото време започнах да посещавам психотерапевт; не помня точно, но ми се струва, че имаше брада, или пък го бъркам с герой от някакъв филм. Най-напред му разказах за младежките си години, описвах подробно салоните за масаж — чувствах, че изпитва презрение към мен, и това ми носеше облекчение. Във всеки случай през януари се обърнах към друг специалист. Новият беше доста приятен, кабинетът му се намираше недалеч от метро Страсбур-Сен Дьони, така че на излизане можех да прескоча и до някой стриптийз бар. Казваше се доктор Азуле и в чакалнята му имаше броеве на «Пари Мач»; като цяло имах впечатлението, че е добър лекар. Моят случай не го заинтересува кой знае колко, но не му се сърдя — истината е, че всичко, което му разказвах, беше ужасно банално, за него бях просто поредният застаряващ и изпаднал във фрустрация глупак, който вече не изпитва желание към жена си. По същото това време той бе поканен като експерт в процеса срещу банда младежи сатанисти, които бяха разчленили и изяли някаква малоумна — този случай се оказа далеч по-интригуващ. В края на всеки сеанс ме съветваше да се занимавам със спорт, беше направо обсебен от тази идея — трябва да отбележа, че самият той бе започнал да пуска коремче. В крайна сметка сеансите при него бяха приятни, но малко монотонни; единственото, което предизвикваше у него известно оживление, бяха отношенията ми с родителите. В началото на февруари му разказах една действително любопитна случка. Всичко започна в чакалнята на салона «Май Лин»; влязох и седнах до някакъв мъж, който ми се стори смътно познат, нищо повече от съвсем неясно впечатление. Най-напред поканиха него, а малко след това се качих и аз. Кабините за масаж бяха отделени една от друга с пластмасови завеси, бяха само две, така че аз се оказах в съседство с него. В момента, когато момичето започна да гали слабините ми с насапунисаните си гърди, внезапно се сетих: субектът в съседната кабина, на когото правеха боди-боди, беше баща ми. Остарял и напълно заприличал на пенсионер, но без всякакво съмнение беше баща ми. В този момент го чух как стигна до оргазъм с лекия шум на изпразващо се мехурче. След като и аз се изпразних, изчаках известно време, преди да се облека; никак не ми се искаше да се сблъскаме на входа. Но в деня, когато разказах това на психотерапевта, реших да се обадя на стария. Той беше изненадан — по-скоро приятно — да чуе гласа ми. Наистина бил излязъл в пенсия, продал всичките си дялове от клиниката в Кан; през последните години изгубил доста пари, но положението не било толкова зле, други били далеч повече за оплакване. Уговорихме се да се видим в близките дни, но срещите ни все се отлагаха.

В началото на март ми се обадиха по телефона от инспектората по просветата. Една преподавателка от лицея в Мо излязла в отпуск по майчинство преди предвиденото и ми предлагаха да я замествам до края на учебната година. Отначало се поколебах, защото имах много лоши спомени от Мо; колебанието ми продължи три часа, след което си казах, че в края на краищата изобщо не ми пука. Вероятно именно това е старостта: емоционалните реакции отслабват, миналото буди у човека малко ненавист и малко радост; интересува го преди всичко функционирането на вътрешните му органи, тяхното неустойчиво равновесие. Когато слязох от влака и прекосих града, първото нещо, което ме порази, беше колко малък и грозен е той, напълно лишен от облик. През детството си всеки път когато пристигнех в Мо, имах чувството, че навлизам в някаква грамадна преизподня. Нищо подобно, преизподнята бе съвсем малка, без каквито и да било отличителни черти. Къщите, улиците… всичко това не будеше у мен никакви спомени; дори лицеят беше преустроен. Посетих сградата на бившия пансион, превърната в местен исторически музей. В същите тези помещения момчетата ме бяха удряли, унижавали, забавлявали се бяха да плюят и пикаят върху мен, да навират главата ми в клозетната чиния; въпреки това не изпитвах никакво вълнение, с изключение може би на лека тъга — без каквато и да било конкретна причина. «Дори Бог не може да заличи онова, което вече е било», твърди някъде католически автор, чието име не помня; ако се има предвид онова, което беше останало от моето детство в Мо, подобна задача, изглежда, не беше толкова трудна.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)