Елементарните частици

Прекарах три нощи в «Сент Ан», след което бях преместен в психиатричната клиника към Министерството на образованието във Вериер льо Бюисон. Азуле беше видимо притеснен; през онази година започнаха да излизат много публикации за педофилията, сякаш всички се бяха сплотили около девиза «Бий педофила». Тази кампания се дължеше преди всичко на омразата към старците, на ненавист и отвращение към старостта и беше на път да се превърне в национална идея. Момичето беше петнайсетгодишно, аз бях негов учител, злоупотребил с авторитета си над него; на всичко отгоре беше арабче. С една дума, идеален повод за уволнение, последвано от линч. След две седмици настъпи известно успокоение: наближаваше краят на учебната година, очевидно Аджила не беше казала на никого. Случаят се превръщаше в класически. Изпаднал в депресия учител със склонност към самоубийство, който се нуждае от стабилизиране на психиката… Удивителното в цялата история беше, че лицеят в Мо не се славеше като трудно учебно заведение; присъствието ми в него обаче беше пробудило преживените в детството травми; с една дума, моят психотерапевт съумя да оформи документацията по най-добрия начин.

Прекарах в клиниката малко повече от шест месеца; баща ми идва на свиждане няколко пъти, изглеждаше угрижен и изморен. До такава степен бях тъпкан с невролептици, че не изпитвах никакво сексуално желание; от време на време обаче сестрите ме вземаха в обятията си. В такива случаи се сгушвах до тях и оставах неподвижен в продължение на две минути, после отново си лягах. Това ми се отразяваше толкова добре, че главният психиатър ги беше посъветвал да приемат държанието ми, ако не им е много неприятно. Той подозираше, че Азуле не му е казал всичко, но имаше къде по-тежки случаи от моя, шизофреници и опасни луди, така че нямаше много време да се занимава с мен; имах си лекуващ лекар и според него това беше напълно достатъчно.