Елементарните частици

— Ти не си човечен — каза кротко Брюно и вдигна очи към него. — Почувствах това още когато видях как се отнасяш с Анабел. Ала така или иначе, ти си събеседникът, който ми е отредила съдбата. Предполагам, изобщо не си се учудил, когато навремето ти изпратих моите записки за Йоан-Павел II.

— Всички цивилизации — отвърна печално Мишел, — всички цивилизации са се сблъсквали с необходимостта да оправдаят родителската саможертва. Като се имат предвид историческите обстоятелства, ти не си имал избор.

— Но аз действително се възхищавах от Йоан-Павел II! — възрази Брюно. — Помня, че това се случи през 1986 година. По онова време се появиха „Канал плюс“ и М6, започна да излиза списание „Глоб“, отвориха врати гостилниците за бедни. Единствено Йоан-Павел II, единствено той си даваше сметка какво всъщност става на Запад. Бях много изненадан, че написаното от мен беше прието зле от групата „Вяра и живот“ в Дижон; те критикуваха позицията на папата по отношение на абортите, презервативите, всякакви такива глупости. Е, вярно е, че и аз не полагах кой знае какви усилия да ги разбера. Помня, че сбирките ни ставаха поред у различни семейства; гостите носеха разни салати, табуле, сладкиши. Цяла вечер се усмихвах тъпо, кимах с глава; изобщо не слушах какво се говори. Ан, напротив, беше много ентусиазирана и се записа в група за борба с неграмотността. През онези вечери слагах приспивателно в биберона на Виктор, после онанирах с помощта на „Розовия минител“, но така и не успях да завържа запознанство.

През април подарих на Ан за рождения ден корсет със сребърни нишки. Отначало тя упорстваше, но накрая се съгласи да си го сложи. Докато се мъчеше да закопчае въпросния уред, аз допих шампанското от бутилката. После чух да ме вика със слаб и малко разтреперан глас: „Готова съм…“ Още щом влязох в спалнята, ми стана ясно, че резултатът е повече от ужасен. Притиснат от жартиерите, задникът й бе съвсем увиснал, а от кърменето гърдите й се бяха обезформили. Явно се налагаше липосукция, вкарване на силикон и изобщо доста процедури, с които тя никога не би се съгласила. Със затворени очи пъхнах пръст в бикините й, но изобщо не се възбудих. Тъкмо тогава в съседната стая Виктор ревна, надавайки силни, пронизителни и непоносими писъци. Тя се загърна с пеньоара и отиде да го успокоява. Когато се върна, я помолих само да ми направи свирка. Беше доста непохватна в това отношение, постоянно усещах зъбите й, но си представих устата на една ученичка от единайсети клас, по произход ганайка. Мислено чувствах розовия й, леко грапав език и така успях все пак да се изпразня в устата на жена си. Изобщо нямах намерение да имам други деца. На другия ден съчиних онзи текст за семейството, който беше публикуван.