Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
13
„Нито една метафизическа мутация — щеше да напише години по-късно Джерзински — не се извършва, без да бъде предшествана, подготвена и улеснена от съвкупност малки мутации, които често остават незабелязани при конкретните исторически обстоятелства. Самият аз смятам себе си за една от тези малки мутации“.
Бродейки сред тълпата европейски индивиди, приживе Джерзински остава почти неразбран. Както подчертава Юбчежак в предговора към неговите „Клифдънски бележки“, неговата мисъл се развива при отсъствието на реален събеседник и поради това на моменти успява да се изплъзне от клопките на идиосинкразията и делириума; от друга страна обаче, няма случай, при който изборът на изразната форма да предполага дори минимална степен на опровержимост. Би могло да се добави, че Джерзински смята себе си преди всичко за учен; според самия него основният му принос за човешкото развитие се дължи на трудовете му по биофизика, издържани напълно в духа на класическите критерии за самодостатъчност и опровержимост. Елементите с по-философска ориентация, съдържащи се в последните му записки, за него не са нищо повече от случайни, на моменти дори налудничави съждения, основани не толкова върху логически построения, колкото върху чисто лични мотиви.
Започна да го оборва дрямка; луната плуваше над заспалия град. Знаеше, че само една дума от негова страна би била достатъчна да накара Брюно да стане, да облече якето си и да хлътне в асансьора; в квартала „Мот-Пике“ човек винаги можеше да хване такси. Разглеждайки актуалните събития от нашия живот, ние непрестанно се колебаем между вярата в случайността и очевидността на предопределението. По отношение на миналото обаче за нас няма никакво съмнение, че всичко се е случило така, както в действителност е трябвало да се случи. Джерзински отдавна бе преодолял тази илюзия на възприятията, свързана с онтологията на обектите и техните свойства, както и с постулата за висока степен на обективност; несъмнено поради това той не произнесе онези прости, обичайни думи, които биха прекратили изповедта на това хленчещо, рухнало същество, с което го свързваше общият наполовина произход, излегнато тази вечер на канапето, отдавна преминало отвъд всички негласно установени правила за приличие относно границите на разговора между двама души. Не изпитваше нито съчувствие, нито уважение и въпреки това имаше смътното, но несъмнено усещане, че този път патетичният и несвързан разказ на Брюно ще очертае някакво послание; щяха да бъдат произнесени думи и тези думи за пръв път ще имат окончателен смисъл. Той стана, отиде в тоалетната и се заключи вътре. Предпазливо, без да вдига никакъв шум, повърна. После наплиска с вода лицето си и се върна в дневната.