Елементарните частици

След като скъсахме всякакви родствени връзки с човечеството, ние продължаваме да живеем. От гледна точка на хората живеем щастливо: вярно е, че успяхме да се справим с непреодолими за тях сили като егоизъм, жестокост и гняв; във всеки случай животът ни е съвършено различен. Науката и изкуството все още имат място в нашето общество; ала лишено от стимула на тщеславието, преследването на Истината и Красотата не носи някогашния жизнено необходим характер. На хората от предишната раса нашият свят изглежда като рай. Истина е, че понякога с чувство за хумор ние определяме самите себе си като „богове“, за които човечеството някога толкова е мечтало.

Историята продължава да съществува; тя властва, нейното господство е необоримо. Ала редом с изложението на конкретните исторически факти крайната цел на това съчинение е да отдаде последна почит на онзи злочест и храбър род, който ни създаде. Онзи многострадален и долен род, слабо отличим от маймуната, който при това е носил в себе си толкова благородни пориви. Раздиран от мъки и противоречия, вкопчен в индивидуализма, свадлив, безмерно егоистичен, способен понякога на нечувани изблици на насилие, съшият този род никога не е преставал да вярва в доброто и в любовта. Именно този род за пръв път в историята на света намери сили да приеме идеята за своето собствено изчезване и няколко години по-късно да я осъществи. В момент, когато неговите последни представители ще изчезнат, смятаме за напълно справедливо да отдадем тази последна почит на човечеството; почит, която на свой ред ще се заличи, погълната от пясъците на времето; въпреки това е нужно тази почит да бъде поне веднъж изказана. Тази книга се посвещава на човека.