Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Затворих телефона и почувствах тишината, която тегнеше около мен. Взех си цигарите и питието и отидох в дневната, за да си пусна някаква музика. Хармониката на Брус Спрингстийн и пианото на Рой Битън се подгониха из стаята. Отпих още една глътка скоч, този път по-малка, седнах на бюрото и включих компютъра. На екрана изскочи лицето на Хюбърт Ръсел. Това беше последният видеоклип, който бе заснел, преди да бъде убит. Разсъжденията му по случая, който го бях помолил да разследва — случая, който накрая му струва живота.
— Вече ви изпратих служебното досие на вашия приятел Джим Дохърти. — Хюбърт намести очилата си пред камерата и заби поглед в бележките пред себе си. — Това може и да не се окаже нищо съществено, но нали споменахте, че е работил по катастрофата от 80-а, а както виждате, е завършил Полицейската академия едва през 1982 година…
Точно така, Хюбърт, едва тогава.
— Както и да е — продължи Хюбърт, — нали ви казах, може и нищо да не е, но реших да ви обърна внимание. Изпратих ви тази снимка от Академията заедно с файла до мобилния телефон. Другият материал, който сега ви изпращам, се отнася до някогашната железопътна катастрофа и фирмата „Транско“.
Наведох се напред и заразглеждах отблизо дигиталния образ на моя приятел. Младежът беше развълнуван — знаеше, че е намерил две парченца от пъзела, които си пасваха.
— Вашето вътрешно чувство не ви е подлъгало, мистър Кели. Оказа се, че „Транско“ и „Уобаш Рейлуей“ са били собственост на една и съща групировка, някаква корпорация на име Си Ем Ти Холдинг.
Извадих бележник и химикалка и написах най-отгоре Си Ем Ти Холдинг, а под него Транско, като ги съединих с къса чертичка. На екрана Хюбърт продължаваше да говори:
— Навремето Си Ем Ти са се занимавали с какво ли не. Железници, сгради и съоръжения, свързани с железопътния транспорт, производствени предприятия. Всички те били притежавани чрез различни дъщерни фирми. Действало се е много дискретно. Оторизиран представител на корпорацията е бил някакъв адвокат на име Сол Бърнстайн. Той е починал, но вероятно синът му знае нещо. Така че ще видим. Между другото открих и логото на Си Ем Ти. — Хюбърт натисна няколко клавиша. — Току-що ви го изпратих на мобилния. Страшно прилича на онова, което ви бяха оставили пред вратата…
Хюбърт млъкна за момент и погледна наляво.
— А, чух отвън някакъв шум. Може пък добрите да са дошли, за да ме отведат на сигурно място, като защитен свидетел. — Той се засмя лукаво на цялата абсурдност на ситуацията. — Не се притеснявайте, мистър Кели. Ако нищо друго не помага, имам кухненски нож, за да се браня. Хайде, ще се чуем по-късно.
С тези думи Хюбърт изчезна. Затворих лаптопа и усилих музиката. Еди Ведър бе заменил Брус и разказваше за някакво хлапе в Тексас на име Джереми. Вдигнах крака на бюрото и се загледах в сенките на здрача, който бавно падаше над жилището ми. Когато допих уискито си, беше почти тъмно. Оставих пистолета си у дома и тръгнах по улицата, за да си хвана такси. Рейчъл може би щеше да се върне, а може би не. Но Хюбърт Ръсел беше мъртъв. И аз трябваше да направя нещо по въпроса.
52
Срещата на Лосън беше в един бар-енд-грил в центъра. Тя бе подранила, но мъжът вече беше в сепарето в дъното, отпиваше от чаша минерална вода и преглеждаше „Ню Йорк Таймс“.
— Даниелсън?
Човекът от Агенцията за вътрешна сигурност вдигна очи от вестника си и произведе една насилена усмивка.
— Агент Лосън!
Даниелсън си даде вид, че се опитва да се изправи, но Лосън му махна с ръка и той остана на мястото си, докато тя се настани на пейката срещу него.
— Благодаря, че се съгласихте да се срещнем толкова спешно — каза той.
— Няма проблем. С какво мога да ви бъда от полза?
— За начало можете да ми кажете защо се мотаехте около тунела на метрото днес следобед.
Лосън не трепна; отговорът й беше сякаш прочетен от наръчника на Бюрото:
— Работя по няколко случая паралелно, мистър Даниелсън. Всичките са тежки углавни престъпления. Така че къде ходя и какво върша, било то над или под земята, си е моя работа.
Даниелсън вдигна добре поддържаните си ръце в отбранителен жест.
— Спокойно! Аз съм на ваша страна.
— А, така ли?
— Да. Един от моите хора случайно е бил в района, за да огледа някои последни подробности по случая „Дохърти“. Видял ви е да влизате през аварийната врата при „Десплейнс“ и ви е заснел.