Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Как е Рейчъл? — попита тя.
— Не е добре.
Отново ми хвърли кос поглед.
— Не ти ли се говори за това?
— Не.
— Добре. — Тя продължи да шофира мълчаливо, докато не извадих записките си.
— Може ли да те попитам нещо друго? — казах аз.
— Разбира се.
— Онази папка, която открихме в къщата на Дохърти…
— Коя папка?
— Знаеш коя. Онази, червената. Беше я сложил пред себе си. Като че ли се канеше да ми покаже нещо.
— Точно когато го застрелях?
— Именно. След което ти я грабна и я отнесе, преди да й бях хвърлил поне един поглед.
Лосън клатеше глава. Устните й помръднаха, сякаш се канеше да каже нещо. После се отказа, пресегна се и усили музиката. Аз я намалих.
— Не ти се говори за папката, така ли?
— Защо ти е нужно да знаеш?
— Какво има за знаене?
— Именно, Майкъл. Какво има за знаене? Конкретно за теб, нищо.
— Ето че сега вече възбуди любопитството ми.
— Глупости. Любопитството ти е възбудено от момента, в който си я видял. Пък си мисля, че може и да си надникнал вътре.
— Няма ли да ми кажеш какво има в нея?
Тя отново усили музиката. Аз забих нос в записките си.
— Какво е това? — попита тя, сочейки с пръст една папка, на която бях поставил етикет Транско.
— Една от възможните версии, по които работеше Хюбърт във връзка с онази стара железопътна катастрофа — отвърнах аз. — Повечето от информацията се намира в онези файлове, които ти беше изпратил.
— Това на съдебния лекар ли го носиш?
— Може би. Искаш ли да чуеш за какво става въпрос?
— Чакай малко. — Лосън зави наляво по Харисън Стрийт и вкара колата в едно свободно място на паркинга пред моргата на окръг Кук.
Аз й подадох папката.
— Е, слушам те — каза тя, прелиствайки записките на Хюбърт.
Обясних й как едно дефектно устройство, произведено от „Транско“, по всяка вероятност е предизвикало дерайлиране на влак преди трийсет години, убивайки девет души.
— Кой е бил собственик на „Транско“? — попита тя с присвити очи, приковани в страниците.
— Една стара холдингова компания на име Си Ем Ти. — Подадох й още няколко листа. — Хюбърт така и не е открил физическите собственици, но според мен си струва да се поразровим още малко.
Лосън затвори папката и ми я върна.
— Защо?
— Защото имам усещането, че въпросните хора, които и да са те, не желаят да бъдат открити.
— А на теб ти се иска да разбереш кои са?
— Аз не вярвам, че Дохърти е убил Хюбърт. — Отворих вратата, за да сляза. — А пък тези типове крият нещо. Така че, да, искам да разбера кои са. Хайде, да вървим.
55
— Кое те кара да смяташ, че не бих ти разрешила да хвърлиш един поглед?
Мардж Конъли ме изгледа изпитателно през очилата си за четене и посегна към чашата с кафе. Беше седнала зад бюрото си, облечена със синя лекарска престилка; пред нея имаше цяла купчина папки.
— Защо да ми разрешаваш?
Конъли изду бузи, докато останалата част от лицето й се намръщи.
— Агент Лосън, не ви познавам кой знае колко добре, но ще си позволя да ви задам един въпрос.
— Всичко остава между тези четири стени — отвърна Лосън. — Имате думата ми.
Съдебната лекарка въздъхна и издърпа една папка от купчината пред себе си.
— Притеснява ме отношението към тази папка. — Тя я отвори. — Ако се досещате какво имам предвид.
— Мисля, че се досещам — отвърна Лосън. — Но кажете все пак.
— В течение на ден-два случаят предизвиква обичайния интерес. Звънят ми от кметството, разни шефове от отдел „Убийства“, дори и от Бюрото. — Конъли погледна към Лосън, която кръстоса крака и постави ръце в скута си. Конъли продължи: — И така, ние правим спешна аутопсия, кръвни проби, всичко, както си е по програма. Но когато вече имаме резултати и започваме да звъним на всички… нищо.
— Как така „нищо“?
— Ами така. От кметството се правят на разсеяни. Федералните дори не ми вдигат телефона. — Тя отново погледна към Лосън. — От „Убийства“ ми казват да изпратя резултатите, когато имам възможност. И ето, аз ги опаковам и им ги пращам.
— От нашата служба изпратихме запитване — каза Лосън, — но го оттеглихме, като видяхме каква е ситуацията.
Мардж Конъли се наведе напред.
— И каква точно е ситуацията, агент Лосън?