Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
В съзнанието ми изплува лицето на Дохърти, стиснал в едната ръка пушката и поставил другата върху червената папка.
— Той искаше да видя как умира любим човек. Точно като него навремето.
— Майната му на Дохърти. Той е мъртъв, а Рейчъл е жива. Това е важното.
— А какво ще правим с Църквата?
— Мисля, че вече разбрахме какво става в „Име Господне“. Като се върнем, ще ти разправя.
Погледнах през предното стъкло на колата. Междувременно бяха пристигнали цял взвод федерални агенти и оглеждаха мястото на произшествието. Катрин беше застанала в светлината на един от прожекторите и разговаряше с двама криминолози. Държеше под мишница папката на Дохърти.
— Слушай, Родригес, трябва да говоря с Хюбърт.
В слушалката настъпи кратко мълчание.
— Честно казано, не го знам къде е — каза накрая полицаят. — Федералните трябваше да го вземат от дома му.
Лосън се отдалечаваше към вана на криминологичния екип.
— Ще ти позвъня след малко, Винс.
Набрах номера на Хюбърт, но отново попаднах на гласова поща. Докато набирах повторно, и аз тръгнах към вана. Хюбърт и този път не вдигна. Заварих Лосън на задната седалка, поставяше етикети на нещата, намерени в къщата.
— Хюбърт Ръсел? — успях да кажа само аз, понеже сърцето ми биеше в гърлото.
Лосън се облещи насреща ми и почука с химикалка върху бележника си.
— Какво Хюбърт Ръсел? — попита тя.
— Къде е?
49
Когато стигнах, вече го бяха свалили от въжето. Стоях на тротоара и гледах как го изнасят от сградата в черния найлонов чувал. Споменът за него изгаряше черепа ми отвътре. Протегнах ръка, за да го пипна. Но той се изплъзна от допира ми и зае мястото си в галерията от мъртви лица, вероятно очаквайки да види колко ще скърбя.
— Съжалявам, Майкъл. — Лосън бе застанала до мен; думите й достигаха тихо, но отчетливо до ухото ми. — Не знам какво е станало с екипа, който изпратих.
— Не си виновна ти. — Отдръпнах се от линейката и седнах на бордюра. — Аз бях този, който се забави. Аз бях този, който реши, че нищо не го заплашва. И сгреших.
— Съжалявам. — Лосън приклекна до мен. В този момент изглеждаше объркана, дори разстроена. — Ние закъсняхме и ти се извинявам за това.
Почувствах ръката й върху своята; лицето й се белееше в тъмнината.
— Майкъл Кели?
Вдигнах глава. Чернокожа жена на средна възраст се беше надвесила над мен и сваляше хирургическите ръкавици от ръцете си. Мардж Конъли бе прекарала целия си съзнателен живот в близост до смъртта и чертите на лицето й изразяваха онова кораво достойнство, което изискваше тази професия. Познавах я повече от десетилетие и бях виждал много пъти това изражение на лицето й. Само че този път потърпевшият бях аз.
— Здравей, Мардж. — Изправих се, Лосън също. — Това е Катрин Лосън, от ФБР. Мардж Конъли, от съдебномедицинската служба на окръг Кук.
Двете жени се здрависаха.
— И двамата ли имате нещо общо със случая? — попита Мардж.
— Хюбърт ми беше приятел — казах аз.
Мардж повдигна леко вежди и погледна очаквателно Лосън.
— Бюрото може да прояви интерес — каза тя.
— Това не е самоубийство — казах аз.
— Кой твърди, че е? — Мардж отвори задната врата на линейката. Черният чувал си беше на мястото.
— Какво открихте? — попита Лосън.
— Неофициално? Смърт поради асфиксия. Беше провесен на въже от вентилатора на тавана. А как е стигнал до там? — Тя вдигна рамене. — Засега не мога да кажа. Младо момче. Колко жалко!
Приближих се до чувала. Мардж разкопча ципа, без да каже дума. Хвърлих един последен поглед, но приятеля ми го нямаше вече, чертите му бяха застинали в смъртна маска.
— Утре ще знам повече — каза Мардж и затвори чувала.
Лосън кимна и й благодари. Мардж се качи на предната седалка и линейката потегли. Двамата с Лосън изпратихме с поглед Хюбърт Ръсел по пътя му за моргата.
Синята линия
50
Катрин Лосън се отпусна на седалката и се загледа разсеяно в траверсите, които профучаваха под прозореца й. Влакът по Синята линия набра скорост на излизане от станцията и се наклони плавно, за да вземе завоя. Лосън опря глава до стъклото, като се остави на ритъма на колелата да я върне в спомените й от последните дни. Първият образ, изплувал в съзнанието й, беше на Хюбърт Ръсел, с изпънат от въжето врат, който се въртеше бавно над бюрото си. После се появи Кели, с очи като два отворени гроба, стиснал до болка ръката й, докато ковчегът на приятеля му се затвори с трясък и пръстта забарабани по капака.