Свидетелят от влака

— Къде отиваме? — попита тя, като запали колата си.

— Трябва ми значката ти, Катрин.

Тя отпи от кафето си.

— Ммм, хубаво е. За какво ти трябва?

— За да прегледам няколко папки в съдебномедицинската служба.

Лосън въздъхна.

— Позволи ми да отгатна: Хюбърт Ръсел?

Кимнах. Лосън се взря в лицето ми.

— Снощи да не си се бил с някого?

Усмихнах се.

— Да, с бутилка уиски.

Лосън може би ми се чувстваше задължена, след като бях поел върху себе си онази история с Дохърти. Или пък й беше мъчно за мен заради Рейчъл. Или просто си й беше мъчно за мен. Каквато и да беше причината, тя подкара напред.

— Случаят с Хюбърт бе възложен на чикагската полиция, Майкъл. И доколкото разбирам, вече е приключен.

— Това не го вярвам.

— Защо?

— Има разминаване във времето.

— Дохърти е разполагал с достатъчно време, за да убие Хюбърт и да се върне вкъщи. Не много, но достатъчно.

Не ми звучеше правдоподобно. Мисля, че и на Лосън. На нея просто й бе нужна причина.

— Помисли, Катрин! Цялата идея с този видеозапис на Рейчъл е била Дохърти да ме подмами в Саут Сайд, за да си играе смахнатите игрички.

— И в крайна сметка е успял.

— Успя наистина, но като ми даде фалшив избор.

— Какво имаш предвид?

— Планът на Дохърти можеше да сработи само при условие, че се бях обадил на Хюбърт и го бях заварил жив. След това, ако се опитах да позвъня на Дохърти, но не го откриех на телефона, щях да тръгна към Саут Сайд. Ако вместо това тръгнех към „Кабрини-Грийн“, снимката на семейство Макнаб щеше отново да ме изпрати на юг. Цялото нещо беше игра за наивници. Фалшив избор с един-единствен резултат. Но за да се получи този резултат, Хюбърт трябваше да е жив.

Лосън даде мигач и ускори по „Кенеди“.

— И все пак Хюбърт се оказа мъртъв. Как се вписва това? Поредно съвпадение?

Беше права. Не бях погледнал на въпроса от тази страна. Усещайки колебанието ми, тя продължи да излага аргументите си.

— Кой друг би могъл да бъде, Майкъл? Кой друг искаше Хюбърт Ръсел мъртъв?

— Не знам.

— Именно. Не знаеш. Защото друг просто няма. Освен Дохърти. Той те мразеше по някаква си своя извратена причина и може би е убил приятеля ти, за да ти отмъсти. Сам знаеш не по-зле от мен, че Дохърти би убил и Рейчъл, стига да имаше тази възможност.

— Но ти не му я даде, нали така?

— Не търся благодарност, Майкъл.

— И все пак трябва да ти благодаря.

— Виж, хайде да идем в съдебномедицинската служба. Задай си въпросите, но ако нищо не изскочи от там, направо се откажи. — Погледна ме, докато шофираше. — Става ли?

— Става.

Известно време пътувахме мълчаливо. Лосън пусна един диск на Алиша Кийс.