Вълкът на Елизабет

— Това е прекалено рисковано, Даш — предупреди го отново Майк. — Щом не приемаш предложението, което ти направи Калън, поне ми позволи да изпратя няколко от моите хора с вас. Свършете работата бързо и се махайте. Поставяш Елизабет в прекалено голяма опасност.

— Направих го още когато дойдох за нея — Даш проверяваше мислено списъка, докато се взираше в изобилието от оръжия. — Това, срещу което ще се изправи по-късно, ще бъде дори още по-опасно. Тя има нужда да продължи, Майк. Животът може да не бъде лесен отсега нататък.

— Тя не е войник, Даш. Тя е жена. Сега, след като Каси е в безопасност, концентрацията й ще бъде нарушена. Не мисля, че е достатъчно силна за това.

Даш подпря ръка на горната част на шасито на автомобила и се наведе, за да провери запаса от муниции, подредени на пода.

— Достатъчно силна е — той не се съмняваше в това. Издръжливостта и опитът да работи под този нов стрес бе това, което го притесняваше. — Аз ще я пазя. Знам какво правя, Майк.

Даш бе измъкнал много цивилни граждани от ситуации значително по-напрегнати от тази, в която щеше да въвлече Елизабет. Грейндж беше трън в задника на обществото. Да го отстрани, не би било проблем. Мисълта, че Елизабет щеше да оцелее с непокътнати чест и сила, бе проблемът. Даш не искаше да я пречупи. Не желаеше да иска от нея повече, отколкото тя можеше да даде. Но трябваше да е сигурен, че тя ще може да го следва. Да го следва, да се бие до него и, ако се наложи, да се защитава.

— Сигурен съм, че мислиш, че знаеш какво правиш — въздъхна най-сетне Майк. — За твое добро, се надявам наистина да е така. Само за всеки случай, ще изпратя Мат и Джоуи там. Те ще бъдат в града, ако имате нужда от тях. Не се колебай да ги използваш.

— Защо? — Даш се обърна към него объркан.

Майк го гледаше намръщено.

— Защото може да имаш нужда от помощ — каза остро. — Може да се мислиш за Супермен, Даш, но не си. Може за теб да няма значение, но аз не искам да те погребвам.

Даш поклати глава.

— Ако умра, предполагам, че те ще се погрижат за тялото ми по някакъв начин. Защо трябва да правиш каквото и да е било?

Майк замълча за кратко.

— Ако някой убие мен и семейството ми, Даш, какво ще направиш? — попита най-сетне любопитно той.

Другият мъж сви рамене.

— Ще тръгна на лов. Убийците няма да останат живи дълго.

Устните на Майк се разтеглиха в усмивка.

— И защо би го сторил? Сигурен съм, че родителите ми и тези на Серена, ще ни погребат.

Даш внезапно почувства неудобство.

— Това би ме вбесило — изръмжа той. — Може би някой път ще имам нужда от теб, за да ми помогнеш да отвърна на вражеския огън.

Майк поклати глава.

— Защо не признаем, че сме приятели, Даш? Забелязал съм, че го правиш много често — забравяш, че имаш приятели. Стабилни, надеждни приятели.

Даш въздъхна уморено.