Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Тото вдигна свещта още по-нагоре. На стената висяха две географски карти, върху които не личеше нищо, толкова бяха прогнили. Той предпазливо се докосна до едната. Тя мигновено се превърна на прах. Остана само ръждясалата и забита в скалата кука.
— Не пипай! — предупреди го глухо Пепи.
Третата стена представляваше истинска грамада от разбити скали, които плътно задръстваха изхода: навярно резултат на мощен взрив.
Осветиха четвъртата стена. Бе гола и в нея имаше нещо като отвор, който водеше в съседно помещение. Влязоха.
Това бе почти стая или по-скоро голяма килия с добре изравнени стени без всякакви прозорци. Лявата й половина бе заета от две железни войнишки легла, също изцяло ръждясали. Дясната половина бе нещо като склад, в който се върдаляха останки от металически съдове, сандъци, чували, някакви вилици и лъжици, бидони, бутилки, канчета. И няколко пушки.
— Какво е това бе? — зашептя Пепи в тишината.
— Скривалището на цар Михаил — отвърна авторитетно Тото. — Сигурно наблизо се намира и съкровището му.
— Убиваш ме! Че по времето на цар Михаил не е имало нито телеграфи, нито картечници. Заслужаваш цафе по история!
— Я не се бъркай в моите бележки! — изръмжа Тото.
— Да не е на партизаните? — попита Тони-48.
Пепи се върна в помещението на апаратите, оглеждайки по-внимателно всеки предмет. А когато отново вдигна свещта към оцелялата географска карта, под праха проличаха останки от цифри и букви. Пепи по-скоро отгатна, отколкото прочете:
И още някакви стрелки, кръгове, знаци.
— Ей! — провикна се той. — Това е от Първата световна война!
В същия миг в съседното помещение проехтя оглушителен трясък. Пепи се смрази, но понеже не последва нищо друго, предпазливо надзърна оттатък: Тото седеше на пода сред останките от едното легло, уплашен, замаян.
— Седнах да си почина малко — рече той. — А това фатално легло не издържа…
— Трябва да си намалиш още категорията — посъветва го Пепи. — Хайде, ставай! И не пипай вече нищо! Ще кажем на Гърбатко какво сме открили и той ще дойде и ще разбере всичко. А сега да си вървим!
— Няма ли да търсим съкровището? — попита Тото.
— Къде? Не виждаш ли, че проходът нататък е разрушен?
— А къде тогава са се заврели ония будалайци?
— Сигурно са се върнали вече. Хайде, ставай, ставай!
Пъшкайки, Тото се изправи.
— Ух, всички мускули ме болят безпощадно! — изпъшка той. Мина в стаята на апаратите, предпазливо заобиколи скелета с войнишките копчета и се спря пред картечницата: — Да бяхме взели този автомат! Ще си го почистим и ще си го носим като шерифи. И никой няма да посмее да ни излезе насреща.
— Първо — каза поучително Пепи, — това не е автомат, а лека картечница и, второ: борците разчитат само на собствената си сила. Но една пушка можем да вземем. За доказателство, че сме били тука! — И нарами една.
Този път групата поведе Тото. Без всякакво колебание, без дори да търси следи в меката почва, той безпогрешно мина първото разклонение, после второто, влезе в кръстопътя, стъпи в лявата галерия, повтаряйки ходовете на мансубата в обратен ред: с коня, после с царицата, после с белополия офицер… И дори виждаше разположението на фигурите върху таблото.
Призракът се обади отново близо до главната галерия.
Бяха при последното разклонение. Тото тъкмо пристъпваше напред, за да влезе в галерията. Отляво проблесна светлина, чу се писък, последван от мощно „Аааа!“, нещо меко и шарено перна Тото по челото, завъртя се пред очите му и загаси свещта. Протяжен, дрезгав крясък раздроби тишината:
… рррред!… рррра!… ррррри!
Тото си плю на петите и хукна в мрака, повличайки на буксир с мощните си 61 килограма двете слаби категории зад себе си. Впрочем слабите категории не се оставиха дълго да бъдат теглени и каквито бяха лекички, скоро настигнаха и изпревариха Тото.
Това бе едно лудо бягане в тъмнината, спъвано от купчините пръст, от издатините по стените, от локвите води. А призракът се носеше покрай тях, над тях, сред тях, пляскаше ги по главите, по лицата, по телата, наддавайки грозни звуци като: