Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Да, Жером каза, че Господарката на гилдията има уникален метод за прекъсване на разговора.
— Е, Селендри вчера вечерта проведе с нея разговор, непрекъсван от нищо. Примамиха я да си спомни всичко, което може, за посещението на Жером.
— Примамили са я?
— Финансово, мастер Коста.
— Аха.
— Освен това разбрах, че вие сте разпитвали някои от моите банди в Сребърната марина и сте започнали горе-долу по времето, когато Жером е посетил Господарката на гилдията Галардине.
— Да, разговарях с възрастен мъж на име Драва и една жена, която се казваше… Как ли беше…
— Армания Кантаци.
— Да, точно тя. Благодаря би. Разкошна жена. Опитах се да мина границата на деловите отношения и да се посприятеля с нея, но тя като че не оцени чара ми.
— И не би могла. Армания предпочита компанията на жени.
— Е, отдъхнах си. Помислих, че съм започнал да губя подход.
— Проявили сте любопитство към корабен превоз на стоки от онези, за които митничарите никога не чуват. Обсъдили сте няколко условия с моите хора, но така и не сте предприели нищо. Защо?
— Двамата с Жером след известен размисъл решихме, че ще е най-мъдро да осигурим превоз извън Тал Верар. После можехме просто да наемем няколко малки шлепа, за да прекараме откраднатото от вас и да избегнем по-сложните преговори, свързани с наемането на лихтер.
— Ако аз възнамерявах да обера сам себе си, бих се съгласил, предполагам. А сега по въпроса за алхимиците. Имам достоверни сведения, че миналата година сте посетили пя колко. Почтени и други.
— Разбира се. Проведох няколко опита с масла за огън и киселини върху купени втора ръка часовникови механизми. Смятах, че това може да ни спести известно досадно бърникане по ключалки.
— И плодотворни ли бяха тези опити?
— Бих споделил тези сведения със свой работодател — ухили се Локи.
— Ммм, да оставим това засега. Но наистина изглежда, ме сте си наумили нещо. Толкова много коренно различни личности, които в съвкупност подкрепят вашата версия. Има само още едно нещо.
И то е?
— Любопитен съм как я караше старият Максилан, с когото се видяхте преди три нощи?
Локи изведнъж забеляза, че Селендри бе престанала да крачи из стаята. Беше застанала само на няколко стъпки, точно зад него, и не помръдваше. „Уродливи страже, подскажи ми златна глупост и ми дай мъдростта да разбера кога да престана да я въртя и суча“ — помисли си той.
— Ами, той е гадина.
— Това не е тайна. Всяко дете на улицата би ми го казало. Но признавате, че сте били в Мон Магистерия?
— Бях. Имах частна аудиенция със Страгос. Той случайно е под впечатлението, че никой не е разкрил агентите му във вашите банди.
— Точно според намеренията ми. Но вие увъртате, Леоканто. Какво ще иска Архонтът на Тал Верар от вас и Жером? И то посред нощ? Тъкмо същата нощ, когато ние с вас проведохме такъв интересен разговор?
Локи въздъхна, за да спечели няколко мига за размисъл.
— Мога да ви кажа — заговори той след достатъчно благоразумно колебание, — но се съмнявам, че ще ви хареса.
— Естествено, че няма да ми хареса. Но нека все пак го чуем.
Локи въздъхна. С главата напред в лъжата или с главата напред през прозореца.
— Страгос е този, който плащаше на мен и Жером. Лицата, с които преговаряхме, са негови агенти. Той е човекът, който иска да види съкровищницата ви опразнена като килер след угощение. И реши, че е крайно време да ни изплющи с камшика.
Тънки бръчки се появиха по лицето на Рекин, когато заскърца със зъби. Той сключи ръце зад гърба си.
— От собствената му уста ли сте го чули?
— Да.
— Какво смайващо уважение трябва да питае той към вас, да ви осведомява лично за своите дела! С какво ще го докажете?
— Ами, знаете ли, аз наистина го помолих за писмена клетвена декларация относно намерението му да ви изпързаля и той с удоволствие ми я даде, но непохватният аз… изгубих я тази вечер по пътя за насам! — Локи се обърна наляво и се навъси. Забеляза, че Селендри е впила поглед в него, а ръката й от плът бе отпусната върху нещо под сакото й. — Мамицата му, ако не ми вярвате, още сега ще скоча през прозореца и ще спестя и на двама ни страшно много време.