![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Действително имаше. Парченце хартия. Чисто от едната страна. От другата бяха напечатани фазите на луната.
- Луната ли? - промърмори Райм. - Някакви отпечатъци? Напръскай го с нинхидрин и го освети.
„Полилайт“-ът не показа нищо.
- Няма друго.
Райм се замисли за момент, после попита:
- Върху какво бяха поставени уликите?
- О, не знам.
- А трябва да знаеш.
- Ами на земята - отвърна инатливо тя. - Пръст. На какво друго да стоят?
- Като останалата пръст наоколо ли е?
- Да.
После я погледна по-внимателно. По дяволите, беше различна.
- Е, не съвсем, с различен цвят е.
„Как винаги познава?“
- Събери я, в хартиен плик.
Сакс се зае със задачата.
- Амелия?
- Да?
- Той не е там - увери я Райм.
- Предполагам.
- Долових безпокойство в гласа ти.
- Нищо ми няма. Душа въздуха. Мирише на кръв, плесен и афтършейв.
- Същият ли?
- Да.
- Откъде идва миризмата?
Сакс задуши въздуха, започна да обикаля, все същата игра около майското дърво. Миризмата я заведе до един друг стълб.
- Тук, тук е най-силна.
- Къде е това „тук“, Амелия? Ти си моите крака и очи, не забравяй.
- При един от дървените стълбове. Като онзи, за който бе завързана жертвата. На около пет метра от него.
- Значи може да е стоял до него. Илга ли някакви отпечатъци?
Сакс го напръска с нинхидрин и го освети.
- Не, но мирише много силно.
- Откърти парченце от стълба, оттам, където миризмата е най-силна. Има един инструмент в куфара. Черен. Портативна бормашина. Вземи бургията за събиране на проби - прилича на обикновените, но е куха - и я монтирай. Има едно ключе...
- Знам, работила съм с бормашина.
- Я виж ти!
Сакс откърти парченце от стълба с бормашината. Избърса потта от челото си.
- В найлон ли да го прибера?
Райм отговори утвърдително.
На Сакс започна да ѝ прилошава, наведе глава и си пое дълбоко-въздух. „Много е задушно тук.“
- Има ли нещо друго? - осведоми се Райм.
- Не виждам друго.
- Браво, Амелия! Идвай и донеси съкровищата си.
16.
- Внимавай! - изкрещя Райм.
- Специалист съм в тази дейност.
- Ново ли е, или старо?
- Шшшт.
- За Бога, Том. Ножчето старо ли е, или ново?
- Не дишай... Готово. Гладко като бебешко дупе.
Процедурата не бе криминологична, а козметична.
Първото бръснене на Райм за седмицата. Том бе измил и сресал и косата му.
Преди половин час, докато чакаха Сакс и новите улики, Райм отпрати Купър от стаята. Не искаше да присъства, докато Том завира катетъра в пикочния му мехур. След като свърши с процедурата, болногледачът огледа критично работодателя си.
- На нищо не приличаш. Даваш ли си сметка?
- И какво от това? Не ме интересува.
Но изведнъж си даде сметка, че го интересува.
- Какво ще кажеш за едно бръснене? - предложи младежът.
- Няма да има време.
Всъщност Райм се опасяваше, че ако доктор Бъргър го види така нагизден, няма да иска да му помогне в самоубийството. Разрошеният пациент бе по-подходящ.
- И да те измия.
- Не.
- Спретни се малко за пред хората, Линкълн.
Накрая Райм склони:
- Добре.
- И да сменим тази пижама, какво ще кажеш?
- Че какво ѝ има?
Това също означаваше съгласие.
Сега, вчесан и обръснат, облечен с джинси и бяла риза, Райм се правеше, че не обръща внимание на образа си в огледалото, което болногледачът държеше пред него.
- Махни го.
- Забележително подобрение.
Линкълн Райм изпръхтя подигравателно.
- Ще се разходя, докато се върнат - обяви той и отпусна глава върху възглавницата.
Мел Купър го изгледа озадачено.
- В главата си - поясни Том.
- В главата ли?
- Представям си, че се разхождам - продължи Райм.
- Ама че фокус - възхити се Купър.
- Мога да се разходя из всеки квартал, без да рискувам да ме нападнат бандити. Да обиколя някоя планина, без да се уморя. Да изкача Еверест, ако поискам. Да погледам витрините по Пето авеню. Разбира се, не е задължително нещата, които видя, да са там в действителност. Но какво от това? Звездите също не са там, където ги виждаме.
- Става по-трудно - оплака се Селито.