Един ден от залеза на света [bg]

— Хенри Хайам.

— Той е кажи-речи най-добрият, така е, но е станал ужасно надменен. Не знам дали има време за всички.

— Хайде да седнем тук във фоайето и да погледаме минувачите.

Седнаха на черното канапе от изкуствена кожа почти в средата на тесния коридор. Агентът извади пакет дълги цигари с филтър.

— Много пуша — рече. — Затова сега съм на такива. — Той запали цигарата със запалка, която проработи от раз и произведе много дълъг пламък.

— Когато палите цигара със запалка, димът има привкус на бензин, нали?

— Вероятно, обаче през този филтър надали усещам някакъв вкус. Наричайте ме Лари. Между другото много съм мислил по въпроса за имената. Някои имена са имена, но други — не. Вашето е. Йеп Мускат пасва на писателския ви почерк. Подхожда ви. Винаги съм искал да се запозная с вас и да ви кажа колко се възхищавам от творчеството ви. Прочел съм всичко, което сте написали. Всъщност се питам дали знаете, че сте сред задължителните автори в колежите?

— Чувал съм.

— Иска ми се да преосмислите решението си да нямате агент.

— Не, не ми трябва агент.

— Помислете си и ако промените решението си, бъдете сигурен, че мога да свърша добра работа. Двамата с брат ми сме агенти на немалко писатели, а някои измежду тях са именити. Не колкото вас, разбира се, но не са и посредствени.

— Казах на продуцента, че според мен не можем да сключим сделка, но ако иска да рискува хиляда долара, без предварителни уговорки, бих поел риска да дойда в Ню Йорк.

— Да, знам. Той ми показа писмото ви. Всеки ден в продължение на почти два месеца ми се обаждаше по телефона за тази сделка. Тя значи много за него. Досега е бил консултант. Сега иска да стане продуцент. Да си създаде име. Иска да започне с престижна пиеса, от която ще спечели и много пари.

— Той вече има много пари, както казахте.

— „Дън и Брадстрийт“ го поставят в най-висшата категория.

— Готов съм да поговоря делово с него по всяко време. Например още сега.

— Сега?

— Да. Пристигнах в Ню Йорк да проведа делови разговор с него. Тук съм. Обадете му се по телефона и му кажете, че съм на линия.

— Затова исках да се видим първо вие и аз — рече агентът. — Знаете ли, той донякъде ме постави в затруднение. Когато ми показа вашето писмо, искаше да разбере дали трябва да ви прати чек за хиляда долара. Имам предвид, че не звучахте особено обнадеждаващо.

— Не исках да идвам в Ню Йорк. Смятах, че писмото ми ще го разубеди. По-скоро се надявах, че така ще стане, но в противен случай бих хванал първия влак.

— Той все си мислеше, че ще пристигнете със самолет.

— Предпочитам влаковете. Но най-много предпочитам да не пътувам.

— Нали мога да ви задам един личен въпрос, Йеп? Какво е станало с вас? Какво се е случило с вашето писане, имам предвид? Надявам се, че нямате нищо против този въпрос. От десет години или повече то е… променено.