Госпожа Байръс и драконът
- Автор: Робъртс Кийт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожа Байръс и драконът». Краткое содержание книги:
Драконът наблюдаваше процеса, отново озадачен. Вдигнатата му лапа потръпваше, главата му се люлееше и накланяше, два пъти малките му крилца се вдигнаха и разтвориха, сякаш наистина беше готов да отлети от това място. Когато всичко приключи и малкото същество не даваше повече признаци на живот, мъжът дете изгуби интерес. Той се запрепъва към къщата, забравил кофичката и лопатката си, вече скимтящ за храна.
Драконът пристъпи напред през опасното открито пространство. Подуши малкото животно; но очите му бяха затворени, набитата в козината му кал бе започнала да се спи-ча тук-там. Той се взря в къщата. Както винаги, изражението му беше неразгадаемо; но изглеждаше, че в този момент очите му светят с огън, по-силен от обичайния плам. В къщата жената се облегна уморено, с чаша в ръка. Пиеше жадно от нея, изпитваше жаждата, която винаги й извеждаше само временно задоволена. Както обикновено, беше опитала да издържи през деня. Справила се бе добре; вечерята беше в печката, преди да се обърне към ъгловия бюфет. Изпитваше странна нужда от предпазливост. Само преди миг, погледнала към градината, беше сигурна, че е видяла проблясък на зелено и златно; като че ли някакво малко бляскаво животно се бе плъзнало под оградата. От личен опит знаеше какво означават подобни визуални явления. Беше се вцепенила от притеснение; но сега, когато изпаренията на джина проникваха в мозъка й, се чувстваше по-спокойна.
Накрая Лиъм се унесе в сън; внезапно и неочаквано, както му беше присъщо. Той се отпусна във високото столче, което все още използваха, останки от храна засъхваха в ъглите на устата му. Ако само Манди можеше да спре да издава онзи проклет неприятен звук. Блъскането от касетофона се носеше надолу по стълбите, безкрайно и повтарящо се; но майка й знаеше, че виковете няма да имат ефект. Тя дори нямаше да ги чуе. Запали си цигара, погледна бързо към китката си. Съпругът й щеше да е у дома точно в шест; и вечерята най-добре да е на масата или той ще научи защо закъснява. Имаше време обаче да си довърши питието.
Не че Том не беше добър с нея по свой собствен начин; тя наистина му бе много благодарна. Имаше си недостатъци, но той просто си беше такъв. Бе наследил баща си; истински чепат стар пън, както често обявяваше. А баща му е бил ужасно див на младини. Тя мечтаеше, разбира се, да може да поговори с него за Лиъм; но темата беше много деликатна. Опасна, ако Том тъкмо се е върнал от кръчмата. Той си имаше свой собствен подход, също като баща си преди него; тези хора в бели престилки, тези доктори и психиатри, какво знаят те? Продажници, цялата им глутница; трябва да си намерят една сериозна професия да бачкат, да открият какъв е истинският свят. Никой негов син няма да се нуждае от помощта им; ако знаят какво е добро за тях, най-добре да стоят далеч от пътя му.
Жената отпи още една глътка джин. Том трябваше да се справя с много неща; тя винаги си напомняше за това. Всички онези години робуване; и той, макар и пълноправен касапин, получава като помощник-месар. Промяната с повишението беше неочаквана; но той я бе сграбчил с две ръце и тя се гордееше с него. Вече беше мениджър; което бе и причината да вложат всяко пени за купуването на тази къща. Тя се бе колебала. Не беше спорила обаче; Том не обичаше да му противоречат, когато е решил нещо.
— Просто си помисли — беше казал. — Трийсет шилинга на час ни дават само за да си седя там. Трийсет и шест лири дневно. Не можем да изгубим…
И това беше краят на обсъждането.
Тя потрепери леко. Мисълта за белите престилки се смесваше с образа на абатоара; касапницата, както той предпочиташе да я нарича. Никакви такива глупави обиколни термини за него. Редиците мъже като извънземни в защитните си облекла; съскат големи дюзи; и потокът пурпур, кръжащ около сифоните. Беше посетила работата му веднъж по негово настояване; но бе отказала да се върне отново. Лиъм смяташе мястото за забавно; беше гугукал и гъргорил през целия изтощителен път към дома.
Шумът отгоре спря внезапно. Тя вдигна глава. Дъщеря й се бе надвесила на прага.