Госпожа Байръс и драконът
- Автор: Робъртс Кийт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожа Байръс и драконът». Краткое содержание книги:
— Най-добре карай към болницата. Но той бе поклатил глава.
— Съжалявам, скъпа моя — каза едва чуто, — не мисля, че ще успея да се справя.
Беше успял, разбира се; винаги се справяше с поетата задача. Но не Байръс Сахиб вкараха в спешното отделение; духът му вече си беше отишъл.
Бунтовете се бяха разпространили по това време. Абажурът на лампата се клатеше и въртеше; ординарецът, който превърза ръката й, се свиваше под нивото на прозорците. Раната се излекува; но китката й така и не възвърна гъвкавостта си. Сега тя нададе слаб вик при внезапната болка.
Драконът чу звука от мястото, където чакаше, и последните му съмнения се разсеяха. Господарката му беше в опасност; и той усети силата да нараства в него. И той самият растеше, нарастваше за секунди. Отстъпи и се присви, изви бляскавите си очи към дребните хора пред него. Вратът му се сведе; огън бликна между челюстите му. Облиза къщите и улицата, и хората, и колите. Заобиколи госпожа Байръс, защитавайки я; останалите бяха погълнати. Блясъкът ги заслепи и тъй и не съумяха впоследствие да обяснят какво им се е случило.
— Нещо като светкавица беше — довери един от младите полицаи на началника си. — Удари къщата, после като че ли рикошира. Тъй трябва да е, единственото логично предположение.
Сержантът поклати глава, прерови листовете хартия в ръцете си и му предложи да почне отначало. Светкавиците не пасват добре в полицейските доклади; а отскокливата разновидност — най-малко от всички.
Побеснелият касапин единствен видя какво им противостои; тъй че избяга с писъци и беше много доволен по-късно, когато белите престилки го обкръжиха и му донесоха сигурност. Той им разказваше историята отново и отново; голямата глава се свежда от небесата, пламтящите очи, присвити като на котка в гнева им, устата, която изригва огън. Да го видиш било като да надникнеш в ада. Докторите пишеха трескаво, потриваха спретнато оформените си бради, после подкарваха към крайградските си вили, където децата им подреждаха играчките си на полици с етикет-чета. Логиката триумфираше.
Истерията бързо става заразна. Паниката се разпространи от фокуса си със скоростта на светлината. Улицата пред къщата се напълни с бягащи тела, които се препъваха едно в друго в бързането си да избягат и те не знаят от какво. Бяха употребени пистолети и пушки за разпръсване на тълпи, полицейски коли излитаха с вой от гаражите си. Драко-нът ревеше и тътнеше, висок до облаците и осветяващ небето. Горещи ветрове откъснаха дрехите на госпожа Байръс. Тя вдигна ръце; и крилете му се разгънаха с тътен като отекваща гръмотевица. Той се зарея, бляскав и отмъстителен, в новата си среда.
Слуховете ставаха все по-невероятни. Докладите говореха за животно, което тероризирало небесата; имаше истории за огнени топки, комети, извънземно нашествие. Светкавици бляскаха и светеха; странни плазми кипяха и се разпростираха. Най-всекидневните предмети, дървета и покриви на къщи, градински бараки бяха очертани с яростен и дъгоцветен блясък. В объркването малката овчарка скъса веригата си и хукна, в ума й се оформяше началото на мисъл, която впоследствие се оказа истина; че светът е голямо място и не е пълен изключително и само с хора, които приковават животни към колове, за да ги бият с телени рамки. Нищо повече не се чу за нещастния Лиъм; а майка му свърши бягството си в самия край на града. Там, където й се стори най-добре да продължи с по-спокоен ход. Тя и дъщеря й се настаниха в крайна сметка в една селска махала, където поне дневното напрежение беше най-слабо.
Драконът се гърчеше отчаяно, сега огромен и самият той рядък като облаците. Изстрелите, ракетите се впиваха в него и го пронизваха. Усещането беше разфокусирано; но имаше все пак ясно усещане за болка. Той осъзна тогава естеството на освобождението, равнината, на която в действителност принадлежи. Последна конвулсия; в далечината изпищя жена. Струя от нещо тъмно и лепкаво покапа китката й; странният дъжд плискаше на пътеката пред нея. Тя го зяпна; но още като го гледаше, петната изкипяха до нищо. Тръгна си към къщи, озадачена от халюцинацията; ако е било халюцинация. Беше чела книги по темата; и най-странният феномен би могъл да бъде обяснен. Фалшиви ветрове нападат червената пустинна кал; вдигат я със сила на торнадо; насекоми в масовите си събирания отделят подобна на кръв течност. И все пак спря с ръка на градинската вратичка. Небето на запад беше яростно червено; пред него последният облачен щрих на вечерта прие змиевидната форма на дракон.
Източното небе беше чисто и зелено, въздухът — прохладен след бурната нощ. Госпожа Байръс се движеше тихо, от къщата към изкуственото езерце. Там поседна на края му; разнесоха се плисъци, докато пръскаше храната от купата, която носеше. Жената намести шала на раменете си, погледа малко; после отиде до малката барака. Вратата й беше открехната; на прага тя постави порцеланова купа със сини шарки по ръба. Поспря за малко; после във внезапен порив изтръска и разпуха торбата, която лежеше в дъното на малкото помещение. Драконът щеше да е уморен след всичките си приключения; трябваше му удобно място за почивка. Когато се изправи, госпожа Байръс се усмихна леко. С ъгълчето на окото си долови блясък на зелено и златно; сякаш някакво дребно животно наистина се промъкваше под живия плет. Тя не изпита желание да се втренчи в него или да го търси; вместо това тръгна към къщата и тихо затвори кухненската врата.