Пространно житие на митрополит Петър

А царят, който му стори зло, напразно погуби царството, А поставеният от него Макарий беше изхвърлен и свален от божия съд на събора, защото имаше лоша слава, и беше пратен на заточение. На този събор бях и аз заедно с други светители и подписах свалянето му в същия свитък.

По това време останах в Константинопол 13 месеца. Не можех да изляза от Царствуващия град, защото тогава го бяха сполетели големи нещастия и беди. Морето беше във властта на латиняните, а сушата — на безбожните турци. И докато бях в този затвор, сполетяха ме нетърпимо тежки болести, та едва останах жив. Но щом дойдох на себе си, повиках на помощ светителя Петър, като му рекох: „Рабе Божи, угоднико на спасителя! Знам, че имаш голяма сила пред Бога и можеш да помогнеш на изпадналите в беда и на болните, ако поискаш. И ако ти е угодно да стигна до твоя престол и да се поклоня на гроба ти, дай ми помощ и облекчение на болките ми!“ Вярвайте ми, че от този час нетърпимите болки престанаха. И не след много дни излязох от Царствуващия град и с помощта на Бога и на неговия угодник дойдох и се поклоних на чудотворния му гроб; и благоверният велик княз на цяла Русия Дмитрий, син на великия княз Йоан и внук на Александър, ни прие с радост и голяма почит.

Такива са делата на този велик светител и чудотворец. Такъв е трудът му и потта му, с които отрано, още от млади години, угоди на Бога и заради които Бог също го прослави и го възнагради.

Ето ти похвално слово от нас според скромните ни сили, о, необикновени сред светителите, от които си тръгнал като неуморен апостол заради повереното ти стадо от словесни Христови овци, които изкупи с кръвта си и с безкрайното си милосърдие и благост. И така ти запази вярата по подобие на великия апостол и завърши пътя си, наслаждавайки се преясно на не-вечерната светлина на Троицата, защото, мислейки за небето, ти полетя благонасочен.