Пространно житие на митрополит Петър
- Автор: Киевски Киприан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана-Мария Тотоманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на митрополит Петър». Краткое содержание книги:
И не престана Господ от този ден, та чак и до днес да прави знамения и чудеса при гроба на светеца. И идващите с безкористна вяра получават даровете на изцелението. А по-големите изцеления стават тайно. В това божият угодник и след смъртта си остана смирен, изцелявайки и тайните и скрити недъзи.
След време пристигна преосвещеният митрополит на Киев и на цяла Русия Теогност, който бе назначен от светейшия патриарх Исай. И намери да стават при гроба на Петър много изцеления. Изпраща до Цариград и известява на патриарха и на целия събор за чудесата на светеца. А патриархът свиква събора и след като беше прочетено писмото на митрополита, всички в един глас прославиха Бога, прославящ своите светци. И патриархът заедно с целия събор отговори на Теогност така:
„Пресвещени митрополите на цяла Русия и възлюбени брате на Наше смирение в името на Светия дух, и служителю! Нека има мир и благодат от Бога за Твое светителство! Получихме писмото на Твое светителство, което разказва и известява за светителя на същата свята църква Петър, що беше преди тебе, как е бил прославен след смъртта си от Бога и как му е станал близък служител и угодник, та извършва големи чудеса и изцелява всякакви недъзи. Зарадвахме се и духът ни се възвесели заради това, и въздадохме нужното славословие на Бога. А понеже твое светителство иска да узнае от нас какво да стори с тези свети мощи, знаеш и сам какъв ред има светата божия църква за тези неща. Като получиш точно и сигурно доказателство за това, твое светителство ще следва църковния устав и със свещени песнопения и славословия ще почете светия угодник, и занапред ще го предаде за възхвала и слава на славещите го, защото прославя Бога; и нека неговата благодат бъде с твое светителство.“
И това писмо беше донесено на божия светител Теогност. А той открива това на княза и на всички други и правят светъл празник на светеца. И оттогава, та чак и до днес светецът се чествува по достойнство. И както изворът, от който се черпи, потича още по-силно, така и гробът на новия чудотворец Петър излива душевно и телесно изцеление за онези, които идват с вяра.
Към това и аз ще прибавя един малък душеполезен разказ, а после ще приключа словото. Преди години не знам как — защото Бог е този, който се разпорежда със съдбите на хората — и аз, смиреният, бях издигнат на високия престол на Руската митрополия от светия патриарх дивния Филотей и от светия събор около него. Но когато дойдох в руската земя, случи ми се нещо лошо заради греховете ми. И като настъпи третата година, отново се запътих за Цариград. И щом стигнах там след много премеждия и изпитания, надявайки се да намеря утешение, намерих всякакви неуредици сред царете и патриаршията. Защото на патриаршеския престол седеше зле въздигнатият безумец Макарий, дръзнал без избор на събора и знамението на Светия Дух да се качи на светия престол само по желание на царя. А светият патриарх Филотей, който беше по-рано, украсяваше престола на великата вселенска патриаршия и много години добре пазеше духовното стадо и се бори с Акиндиновата и Варлаамовата ерес, и разруши учението им със своите поучения, а още — стъпка и еретика Григора чрез духовните си слова и докрай обори неговите учения и писания, а самите тях предаде на проклятие, написа много книги за подкрепа на православните; и похвални слова, и най-различни канони съчини. Но тогова като свят и велик, и дивен на дело и на слово тогавашният цар не го поиска, но с лъжливи и измамни слова го сваля от престола и го затваря в манастир. А по своя нрав избира някого си Макарий, безумен, лишен от всякакъв разум, и противно на църковното предание и устав насажда мерзостта на запустението в светото място. Изгонен е Яков, а е доведен Исав, възненавиденият [от Бога] още преди раждането [му]. Също както Аркадии, който послуша жена си и заточи Златогласния Йоан, та направи окаяния Арсакий приемник на престола му.
Но дивният божи човек Филотей, медоточивият език, сред толкова страдания и нетърпими болки не престана да славослови и да благодари на Бога. И след една година заспа блажен сън, като предаде душата си в ръцете на живия Бог. И беше причислен към лика на отците, към живота на които се стремеше.