Пространно житие на митрополит Петър
- Автор: Киевски Киприан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана-Мария Тотоманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на митрополит Петър». Краткое содержание книги:
А князът скришно от Петър написва писмо с молба до светия патриарх и целия свещен събор, като моли да не пренебрегват молбата му — да види на светителския престол самия Петър. И изпраща заедно с Петър посланика с писаното.
А Геронтий стига до морето и се качва на кораб, и тръгва към Цариград. Обаче плаването излезе злополучно за Геронтий, тъй като в морето се изви страшна буря и насрещните ветрове се опряха в носа на кораба и му създаваха големи трудности; и се надигнаха големи вълни. А за кораба на Петър имаше тих и хладен сякаш зефир попътен вятър. И прекосиха морето като насън, и прелетяха до стените на Цариград.
Докато Геронтий скърбеше, през нощта му се яви иконата на пречистата Богородица, която, както казахме преди, бе нарисувал със собствените си ръце преподобният Петър, и му каза така: „Всуе се стараеш: в такъв дълъг път си се впуснал! Не ще те осени великият светителски сан, що поиска да обсебиш! Но оня, който ме нарисува, Петър, игуменът Ратски, служителят на моя син и Бог и на мене, той ще бъде възведен на високия престол на славната Руска митрополия и ще украси престола, и ще наставлява добре хората, за които Христос, моят Син и Господ, проля кръвта си, получена от мене. И след като поживее богоугодно, с радост ще отиде в почтена старост при желания владика и пръв светител.“ Геронтий, видял това видение и чул думите от честния образ на славната Пречиста, мигом се събуди и започна да разправя на всички, които бяха с него, казвайки така: „Напразно се стараем, братя: няма да получим желаното.“ И понеже искаха да узнаят причината, той разказа видяното и чутото на всички. И така след много вълнения и бури едвам смогнаха да стигнат Цариград.
Но, както казахме, преподобният отец Петър, идвайки преди Геронтий в Цариград, слиза от кораба и отива при светия патриарх в прочутия храм на светата Премъдрост на божието слово. А тогава дивният свети Атанасий украсяваше патриаршеския вселенски престол. И когато Петър влизаше през вратата, там, където се намираше патриархът, помещението се изпълни с благоухание. И патриархът разбра чрез Светия Дух, че това благоухание се дължи на идването на Петър, и го прие радостно и на драго сърце го удостои с благословия. А после, като разбра причината за тяхното идване, веднага извика преосвещените митрополити и направиха избор според обичая. И Петър им се стори достоен поради това, което се бе случило преди раждането му, и също после в морето чрез образа на пречистата Богородица. И докато патриархът извършваше тайната божествена служба със свещения събор, освещава и дивния Петър, като слага на свещника светилник, за да свети на всички, които са в къщата. И го поставя за учител и пастир на руската земя. И тогава, според както чух да разправят някои, лицето му, каза, се просветли така, че всички служещи с патриарха се въздивиха. И патриархът вкупом с целия събор намери това за още по-голямо доказателство и каза: „Този човек е дошъл при нас по волята божия и чрез неговата благодат ще опази добре стадото, което му е поверено, Нека бъде духовно веселие в оня ден!“
След няколко дни и Геронтий пристигна в Цариград след много премеждия, както написахме преди. И отива и той при светейшия патриарх и без да иска, разказва му всичко, което се бе случило, и даже това, което видя насън. А патриархът изрече много слова, като добави и от правилата на богоносните отци, че не подобава миряни да правят светителски избори, нито пък някой да се осмелява да дръзне за такъв сан, преди да е бил избран от светия събор, или пък да бъде посочен от пресветия и живоначален дух. И много други слова от светите правила и от божествените писания му рече, и веднага спря да говори. И като взе светителските дрехи заедно с честната икона и пастирския жезъл, а също и църковните сановници, предава ги на истинския светител и човек божи Петър, като каза: „Вземи светия Богородичен образ, който си изписал със собствените си ръце. Заради това и самата икона те възнагради, като пророчествува за тебе.“
И оттогава светейшият патриарх Атанасий всеки ден водеше душеполезни беседи, като казваше на светителя Петър: „Внимавай, чедо и брате во Христе, на какъв и колко велик подвиг си се отдал. На тебе Христос Бог е поръчал да наставляваш и направляваш голям кораб и да го закараш до пристанището на спасението. Не се лени никога, не се отчайвай, нека не ти тежи голямата грижа за величието на руската земя. Да бъдеш приемник на апостолската служба, да обработваш лозето му — за това те е поставил Христос. Подражавай на апостолите, бъди истински ученик на Спасителя, така че и ти да станеш от гроба при второто му пришествие и да викнеш: «Ето ме, заедно с децата, които си ми дал!»“ И като поучаваше блажения с такива слова и с много други, след известно време го изпроводи от Константинопол с почести.