Пространно житие на митрополит Петър
- Автор: Киевски Киприан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана-Мария Тотоманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на митрополит Петър». Краткое содержание книги:
А той, като излезе в морето и го преплува благополучно, и стигна до светейшата митрополия на руския престол, и даде на всички мир и благословия, започна да поучава стадото, дадено му от Бога, като странствуваше от място на място с такова смирение, както някой би казал, и труд, и кротост, помнейки за оня, който казва: „В сърцата на кротките почива Бог“; и още: „Бог не ще унижи сърце сломено и смирено.“
Като гледаше всичко това, лукавият не можа да се стърпи. И като изначален враг и противник на човешкия род, който никога не иска да види полза за човека, направи препятствие на светия: подучи някои да не искат неговото идване. След време те се засрамиха и приеха светителя, и му се поклониха със смирение. И той не само че не запомни злото, но им прости от душа и стори молитва за тях.
След известно време врагът, създателят на завистта, заразява със завист Андрей, епископа на Тверската област, лек по ум и още по-лек по разум, и той изумя и зина за суетна слава, та наостри езика си да клевети праведния. И сплита лъжливи и хулни слова, и ги праща в царствуващия град на светейшия и блажен патриарх Атанасий. А той се учуди и не им повярва. Но тъй като клеветниците бяха много, свети Атанасий изпраща един от църковните клирици с писмо, в което казва:
„Всесвещени митрополите на Киев и на цяла Русия, в името на Светия дух възлюбени брате и съслужителю на наше смирение, Петре!
Знаеш, че по избор на Светия Дух си поставен за учител и пастир на словесното Христово стадо. И ето днес от вашия народ и от твоята област пристигнаха тежки думи срещу тебе, които изпълниха духа ми и смутиха моите помисли. Постарай се да очистиш и поправиш това.“
И клирикът, като взе писмото с такива думи от патриарха, идва в руската земя. Но преди това Андреевите брътвежи не останаха скрити от преосвещения светител Петър. И като се уповаваше на Бога, говореше: „Търпя, почаках Господа и той ме чу!“ И: „Ако Бог е с нас, кой ще е срещу нас?“ И когато изпратеният от патриарха клирик дойде в Русия, в град Переяславл се събира събор. Пристига и боголюбивият Ростовски епископ Симеон, и преподобният Прохор, който тогава е игумен. Бе поканен и Андрей, Тверският епископ, който бе създател на всички тогавашни крамоли. Самият княз Михаил бе тогава в Ордата, но дойдоха синовете му, Димитрий и Александро, и доста други князе и много велможи. Освен това и най-добрите от игумените и черноризците, и множество свещеници.
И тогава изпратеният от патриарха клирик пред всички показа на Петър писанията и словата. И настана голям смут заради лъжливото и измамно оклеветяване на светия. И крамолата бе толкова голяма, че малко остана да се случи някакво безчинство, ако божият човек не бе се провикнал, подражавайки на своя учител Христос, когато каза на Петър: „Сложи ножа си в ножницата!“ И кроткият ученик на кроткия учител, следвайки го във всичко, говореше: „Братя и възлюбени чеда во Христе! Не съм по-добър от пророк Иона. Ако това голямо вълнение е заради мене, изпъдете ме и ще си отиде крамолата от вас. Защо заради мене се възбунихте така?“ Но те всички се препираха заради учителя и добрия пастир, като искаха да разберат кой и откъде е оня, който е отправил такива лъжливи слова срещу нашия учител и светител, така че злосторникът не остана скрит и на всички стана ясна неправедната лъжа срещу светия, която стори Андрей; и тогава той беше посрамен и унижен пред всички. А светият Петър не му стори никакво зло, ами го поучи пред всички с утешителни думи, като рече: „Мир ти во Христе, чадо! Не ти си сторил това, ами изначалният завистник на човешкия род, дяволът. А ти се пази отсега нататък. Да ти прости господ миналите неща!“ И като поучи достатъчно княза и целия клир, а също и народа, отпрати ги с мир. А самият прибавяше към усилията си нови усилия, искайки да умножи стократно дадения му талант. И към смирението си прибави смирение, и без да се лени, обикаляше градове и села, поучавайки повереното му от Бога стадо, без да усеща нито мъка, нито телесни болки. Така доживя до старост и беше за сираците, за вдовиците и за бедняците като истински роден баща.
По това време се появи и еретикът Сеит, който имаше помисли, чужди на Христовата вяра и православната църква; и светецът го победи в спор. Но понеже онзи не се покори, предаде го на проклятие, и той загина.
И като обикаляше разни места и градове, божият човек Петър стигна до славния град, наричан Москва, който тогава беше още малък и не така многолюден, както го виждаме днес ние. В този град властвуваше благочестивият велик княз Йоан, син на Данил, внук на блажения Александър. И блаженият Петър видя, че той сияе в православието и е украсен с всякакви добри дела, милостив към бедните, почита светите божи църкви и техните служители, че е благочестив пред божествените писания и послушен на светите книжни учения, и божият светител много го обикна. И започна да стои в този град повече време, отколкото в други места.