Пространно житие на митрополит Петър

И дава на княза добър съвет, като го съветва да съгради църква от камък в името на нашата пречиста владичица Богородица и приснодева Мария, като пророчествува така: „Сине, ако ти ме послушаш и съградиш в своя град храм на пресвета Богородица, ще се прославиш повече от другите князе и ще прославиш синовете и внуците си занапред, и този град ще стане славен сред руските градове, и светители ще заживеят в него, и ще се вдигнат ръцете му на плещите на неговите вравове, и ще се прослави в него Бог. А и моите кости ще бъдат положени в него.“ И князът прие с радост тия думи от учителя и с усърдие се залови за църквата. И след като бяха положени основите, тя започна да се извисява и да расте от ден на ден. И самият светец всеки ден се грижеше да бързат със строежа.

И между двамата постоянно цареше духовна радост. Князът слушаше във всичко и оказваше голяма почит на духовния си баща според господнята повеля, защото Господ е казал на учениците си: „Който приема вас, мене приема.“ А пък светителят така се грижеше за душата и тялото на своя син княза, сякаш говореше със самия апостол Павел: „Бих желал сам аз да съм отлъчен от Христа за братята си.“

И когато църквата беше на привършване, светецът чрез божие откровение узна за смъртта си и започна със собствените си ръце да си прави гроб близо до светия жертвеник. И когато го довърши, пак му се яви видение, което му известяваше за излизането му от този живот и отиването му при Бога, когото той обикна от ранна възраст. И целият се изпълни с радост.

И когато дойде този ден, сам влиза в църквата и извършва божествената служба. И се помоли за православните царе и князе, и за своя син, когото обикна — говоря за благочестивия княз Йоан, — и за всички благочестиви християни на руската земя, като отслужи помен и по умрелите и се причасти със светите тайни. След излизането си от църквата извика целия клир и ги поучаваше според обичая си. От този час не престана да дава милостиня на сиромасите, които идваха при него, а също и на манастирите, и на йереите по църквите. И като узна за отиването си от света и разбра часа, извиква едного на име Протасий, който бе оставен от княза за старейшина на града. Защото князът по това време не беше в града. А Протасий беше честен и верен мъж, украсен с всякакви добри дела. И му казва: „Чадо, аз си отивам от този живот. Оставям на моя възлюбен син княз Иван и на семето му милост, мир и благословия до века. Колкото синът ми ме утеши, да му въздаде Бог стократно на този свят и вечен живот да наследи. И да не намалее семето му, владеещо неговия град, и споменът за него да се разпространи.“ После му даде всичко, колкото имаше, като завеща да го употребят за довършването на църквата. И като даде на всички мир, започна да пее вечернята. И докато молитвата беше още на устата му, душата си отиваше от тялото. И издигна ръце към небето, и тялото му остана на земята, а душата му полетя към желания Христос.