Пространно житие на митрополит Петър
- Автор: Киевски Киприан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана-Мария Тотоманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на митрополит Петър». Краткое содержание книги:
И излиза прочее от обителта, и обикаля пустинните ония околности, и намира място безмълвно на реката, наричана Рата, и там си прави жилище, и понася много мъки, и прибавя към болките болки, и пот пролива. Издига и църква в името на нашия спасител Иисус Христос, и построява килия, за да отсядат там братята, които идват при него. И блаженият се грижеше за спасението им като чедолюбив баща. И ги учеше не само със слово, а повече с дело ги напътствуваше. Беше с кротък нрав, мълчалив във всичко, и се държеше с братята не като старейшина, но се смяташе за най-последен от всички. Нито някога се разгневи на някой сгрешил, но поучаваше тихо и със сдържани думи. Беше и толкова милостив, че никога не връщаше просяк или странник с празни ръце, но даваше от това, що им се намираше, повечето пъти тайно от братството, спомняйки си реклия: „Който се смилява над бедния, дава заем Богу“; и слушаше самия Господ, заповядал: „Бъдете щедри, както е щедър вашият небесен отец.“ А много пъти, като нямаше какво друго да даде на молещите се, даваше им от иконите, рисувани от него. А понякога, снел от себе си власеницата, дава я на пътя на сиромах, измъчван от студ.
И след като пребиваваше в такива подвизи и дела, градът, стоящ на върха на добродетелта, не можеше да остане скрит. До ушите на тогавашния княз достигна [мълвата за] добродетелния живот на мъжа, а също и [до ушите] на велможите и накратко — до цялата онази земя и страна. Тогава прочее Волинската земя беше в своята си почест и време, преизпълнена с всякакво изобилие и слава, макар и сега, след много войни, да не е такава, но все пак [е] в благочестие. И от всички бе почитан и славен този дивен човек — и от княза, и от славните велможи. И всички приемаха неговото учение и слово.
Тогава се случи светителят Максим, който през ония години украсяваше престола на цялата руска земя, да мине през оная земя, поучавайки божиите люде според предадения устав.
Този божи човек Петър пък дойде със своето братство да получи благословия от светителя; и му донесе образа на пречистата наша владичица Богородица, що сам бе нарисувал. А божият светител го благослови заедно с братята и като прие с голяма радост образа на пречистата и го украси със злато и скъпоценни камъни, държеше го при себе си; и чак до края на живота си, денем и нощем, непрестанно й се молеше да съхрани и запази руската земя.
А архиепископ Максим достигна края на този живот и тялото му бе положено в гроба в славната църква на пречистата наша владичица Богородица и приснодева Мария в прочутия град Владимир. А някой си Геронтий, игумен, дръзна с дързост да обсеби сана на светителството, без да знае, че „всеки съвършен дар идва свише, като слиза от Бога, бащата на светлините“, и без да слуша Писанието, говорещо: „[това зависи] не от искащия, нито от тичащия, но от Бога, който милува.“ Но така, бидейки обхванат от болестта на самовластието, чрез самомнение дръзна да се издигне към такава висота. Той улучи за себе си някак удобно време, тъй като никой не му пречеше за такова безумие; започва прочее старанията: взема светителските одежди и утвара, а още — и същата оная икона, която нашият отец Петър беше нарисувал със собствената си ръка и донесъл на Максим. И като взе пастирския жезъл и църковните сановници, тръгна за Константинопол, [смятайки], че очакваното се е сбъднало.
А това се разчу из цялата Руска земя чак до Волина, така че мнозина негодуваха. А князът на Волинската земя замисли лош план: поиска да превърне Галичката епископия в митрополия, оправдавайки се, че не желае Геронтиевото високомерие. И обсипва Петър с речи, и го увещава да върви в Цариград. И правеше това много дни, като понякога говореше самият княз, а понякога изпращаше болярите и съветниците. И светият скланя, съгласява се с думите им и сам прочее се приготвяше за път.