Пространно житие на митрополит Петър

Раждане, възпитание и отричане от света.

Блаженият Петър се роди от двама благоговейни родители християни в едно място из Волинската земя. Още преди раждането му се случи нещо, що не бива да се отмине с мълчание. Докато бе още в утробата на майка си, една нощ преди изгрев слънце, в неделя, майка му видя видение: присъни й се, че държи на ръце едно агънце, а между рогата му — благолистно дърво, отрупано с цвят и плодове, и сред клоните на това дърво — много свещи, които светят и излъчват благоухание. И щом се събуди, чудеше се какво е това и какво ще да означава такова видение. Но дори и тя не можеше да си представи с колко дарове обдари богоугодника си, според както се видя по-късно.

Когато детето се роди н навърши седем години, родителите му го дават да се учи на книга. Но въпреки че учителят много се стараеше, момчето не напредваше бързо в учението, но се учеше бавно и съвсем неприлежно. Това много огорчаваше родителите му, а и учителят беше много загрижен. Но един път момчето видя сякаш насън някакъв мъж в свещенически одежди, който дойде и застана над него, и му рече: „Отвори си, чедо мое, устата.“ Щом то ги отвори, свещеникът докосна с десница езика му, благослови го и сякаш изпълни с някаква сладост гърлото му, и в същия миг момчето се събуди, и никого не видя. И от този час научаваше бързо всичко, което учителят му написваше, та за късо време надмина и изпревари всичките си връстници.

Когато стана на дванадесет години, той отиде в един от манастирите в близката пустиня и бе подстриган от тамошния игумен и причислен към монашеското братство. И с отрязването на косата му бе прерязана и всяка плътска мисъл; и стана във всичко съвършен послушник, следвайки духовния си баща. Носи на рамо вода и дърва в готварницата и пере власениците на братята, правейки това непрестанно и зиме, и лете; нито пък се отказа от навика след църковния звън да идва пръв на дневните и нощни служби и след свършването им последен да излиза. А докато стоеше в църквата и с благоговение и всяческо прилежание слушаше божественото писание, никога не се подпря на стената. И прекара много години по такъв начин, ден след ден, сякаш полагаше в сърцето си възлизане по някаква стълба, според указанието и словото на Лествичника. Винаги слушаше за всичко наставника си и служеше на братята, без да се лени, не като на хора, а като на самия Бог. И бе за всички добър образец за добродетелен живот поради смирението, кротостта и мълчаливостта си.

След време приема и дяконска служба по решение на наставника си. После се сдоби и с презвитерски сан. И не само не изостави първоначалното си задължение — да служи на братята с всяческо смирение в сърдечно съкрушение, — но се увлече по иконописната наука и бързо я изучи по волята на наставника. И бе усърден в тази работа, като рисуваше образа на Спасителя и на непорочната му майка, и образите и ликовете на светиите, отклонявайки поради това целия си ум и мисъл от земните неща, то всецяло чрез ума си се приближаваше до Бога и свикваше да ги съзерцава, и прибавяше по-голямо желание за добродетелен живот, и се настройваше за сълзи. Защото за мнозина е обичайно — когато си спомнят лицето на любимия, веднага да се просълзят. Така правеше и този божествен светител, извисяваше ума си от нарисуваните образи към първообразите. И тъй преподобният наш отец и човек Божи рисуваше икони, без да се лени. А наставникът му, като ги взимаше, раздаваше ги — едни на братята, други на някои христолюбиви хора, дошли в манастира за благослов. След време с благословията и по волята на наставника си напуска манастира. Защото подобаваше такъв човек да премине всички степени и едва после да седне на учителския престол.