Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
навел над кофата за боклук и изхвърляше тортата с бяла глазура и украса
от червени и жълти цветя.
Тя не обели нито дума, защото гърлото й се беше стегнало. Ричард
също не каза нищо, защото не я харесваше. Той не харесваше никого
освен Хана.
Джейн влезе в трапезарията през вратата за прислугата. Надяваше се
да не се натъкне на по-малката си сестра. Молеше се Хана да е вече в
леглото, тъй като не се беше чувствала добре сутринта. Вероятно защото
имаше да предава кратък преразказ на книга.
Джейн се запъти към стълбите и видя, че майка й е в дневната.
Възглавничките на канапето. Отново.
Майка й все още беше облечена в светлосиньото си вълнено палто и
държеше копринения си шал в ръка. Щеше да остане облечена, докато не я
задоволеше видът на възглавничките. Което можеше да отнеме известно
време. Стандартът, според който отмерваше, беше същият като за косата й
— перфектна гладкост.
Джейн продължи към стаята си. Само се надяваше баща й да
пристигне след вечеря. Така нямаше да се налага да се примирява с
празния й стол. И той като майка й не търпеше нередности. А липсата на
Джейн на масата беше голяма нередност.
Продължителността на лекцията би била още по-голяма, тъй като
щеше да я мъмри и заради отсъствието й от семейната вечеря, освен за
това, че е била груба с майка си.
На горния етаж, в боядисаната в жълто спалня на Джейн, беше така
подредено, както навсякъде в къщата. Всичко си беше на мястото. Като на
снимка в списание за интериор.
Единственото, което не трябваше да е тук, беше Хана.
Раницата с непозволеното й съдържание беше прибрана в гардероба
върху мокасините и сандалите. Джейн смени училищната си униформа с
памучна нощница. Нямаше причина да се облича. Никъде нямаше да ходи.
Взе купа с учебници от бялото си бюро. Имаше домашни по
английски, алгебра и френски.
Хвърли поглед към нощното си шкафче. Книгата «Хиляда и една нощ»
я очакваше там.
Не можеше да измисли по-добър начин да изтърпи наказанието си, но
първо домашните. Налагаше се. Иначе би се чувствала прекалено виновна.
Два часа по-късно седеше на леглото с книгата в скута си, когато
вратата се отвори и Хана провря глава вътре. Червените й къдрици също
бяха отклонение от нормата. Всички други в семейството бяха руси.
— Донесох ти храна.
Джейн се изправи, разтревожена за малката си сестра.
— Ще загазиш.
— Не, няма — Хана й подаде малка кошница, покрита с ленена кърпа.
Вътре имаше сандвич, ябълка и бисквити. — Ричард ми ги даде, за да
имам нещо за похапване вечерта.
— Ами за теб?
— Не съм гладна. Вземи.
— Благодаря, Хана — Джейн взе кошницата, а Хана приседна на
таблата на леглото.
— Е, казвай, какво направи?
Джейн поклати глава и отхапа от сандвича с ростбиф.
— Ядосах се на мама.
— Защото отмени партито ти ли?
— Аха.
— Имам нещо, с което да те разведря — Хана сложи парче сгънат
картон на юргана. — Честит рожден ден!
Джейн погледна към картичката и примигна бързо няколко пъти.
— Благодаря, Хана.
— Не бъди тъжна. Аз съм тук. Отвори си картичката. Направих я за
теб.
Отпред с несръчна ръка сестра й беше нарисувала две фигури. Едната
беше с права руса коса и отдолу беше написано «Джейн». Другата имаше
къдрава рижа коса и в краката й се мъдреше името «Хана». Държаха се за
ръце и на кръглите им лица грееха големи усмивки.
Точно когато Джейн се канеше да отвори картичката, фарове от
приближаваща се кола осветиха къщата.
— Татко си дойде — прошепна Джейн. — По-добре изчезвай.
Хана не изглеждаше така разтревожена, както обичайно би била.
Вероятно защото не се чувстваше добре. Или нещо я разсейваше.
Нещо нейно си. През повечето време Хана живееше в мечтите си, което
сигурно беше и причината за постоянното й щастие.
— Хана, говоря сериозно. Върви.
— Добре, но наистина съжалявам, че партито ти се провали — тя
потътри крака към вратата.
— Хана… Харесвам картичката си.
— Още не си я погледнала отвътре.
— Не е нужно. Харесвам я, защото ти си я направила за мен.
Лицето на Хана разцъфна в една от типичните й лъчезарни усмивки, които напомняха на Джейн за слънчев ден.
— Това сме ние двете.
Докато вратата се затваряше, Джейн дочу гласовете на родителите си
от преддверието. Тя набързо изяде храната, скри кошницата в гънките на
покривката върху леглото си и отиде до купчината с учебници. Взе в
леглото със себе си «Записките на клуба Пикуик» на Чарлз Дикенс. Реши, че ако работи над домашните си, когато баща й влезе, това би й спечелило